Коне Самарджиев работи до смъртта си за просвещението на останалите в поробена Македония българи


Коне Самарджиев работи до смъртта си за просвещението на останалите в поробена Македония българи
Коне Самарджиев (седналият) в Солун през юли 1895 г. Снимки: Уикипедия
11 Май 2022, Сряда


Той печата и сам разпространява учебници и помощна литература за тамошните български начални училища и прогимназии

Автор: Атанас Коев

На 12 май се навършват 110 години от смъртта на Коне Самарджиев – изявен български просветен деец, допринесъл с дейността си за пробуждане националното самосъзнание на сънародниците ни от поробена Македония от 80-те години на XIX век до първото десетилетие на ХХ век.

Жизненият път на бъдещият книжар и издател започва в Прилеп на 6 октомври 1854 г. Първоначално учи във взаимното училище на родния си град и се занимава със самарджийство заедно с баща си. Полагайки големи усилия за самообразованието си,  през 1880 г. е избран за училищен настоятел.

Три години по-късно Коне Самарджиев се премства в Солун, където с помощта на Насте Стоянов и Димитър Ризов открива първата българска книжарница, имаща клон и в родния му град Прилеп. През 1888 г. той обзавежда българско отделение към италианската печатница на Салваторе Муратори и в него започва да печата учебници и помощна литература за българските начални училища, както и за прогимназиите в Македония и Одринска Тракия, които сам разпространява в градовете и селата на останалите под турска власт наши земи.

Заради просветната си дейност македонският книжар и издател е арестуван заедно с Насте Стоянов. Двамата са съдени от турски съд и са изпратени на заточение в малоазийския град Коня. При отпътуването им за каторгата те са изпратени на солунското пристанище от около 150 български граждани.

След като се завръща от заточение, Самарджиев възобновява печатарската и издателската си дейност. През 1897 г. той става един от дванадесетте основатели на Българското тайно революционно братство в Солун.

През 1903 г. печатницата му е затворена от турските власти и подновява дейността си чак след Младотурската революция през 1908 г., когато е обзаведена с нови по-модерни печатарски машини. В нея започват да се печатата редица български издания, сред които „Културно единство“, „Отечество“, „Искра“, „Родина“, „Светлина“, „Книжици за прочит“ и др. Всяка година българският издател отпечатва „Македонский календар „Св. Кирил и Методий“, под редакцията на Димитър Ризов.



Коне Самарджиев умира на 12 май 1912 г. в Солун, в навечерието на избухването на Балканската война, без да дочака освобождението на своите сънародници от османско владичество, за чието просвещение работи в продължение на три десетилетия.

След избухването на Междусъюзническата война през 1913 г. печатницата на видния български книжар и издател в Солун е опожарена от гърците, които завземат града. С това се слага край на българското печатарско и издателско дело в най-важния административен и културен център на Македония.


В категории: Добри Вести , Войни за освобождение

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
безсрамен български историчар
11.05.2022 20:38:04
0
0
"...както и за прогимназиите в Македония и Одринска Тракия, които сам разпространява в градовете и селата на останалите под турска власт наши земи."

Ваши земи?
А за изконните гърци в южното българско черноморие?
Прочетете Иширков (статиите "Румънска Добруджа"), Романски (Народописна карта на нова румънска Добруджа) и Милетич където те признават че за разлика от северното българско черноморие (Южна Добруджа), по южното (Поморие, Несебър и т.н.) гърците през 1878 г. бяха изконното население, за разлика от бг., турците и останалите народности.
По онова време бг. "историци" имаха чувство за срам, докато после те твърдят и че Цариград е изкорен бъгларски град, и че Александър Македонски беше (пра)българин и т.н.
Нямате предели, нямате срам, обаче нямате и логика и ум, резултат: нямате Пирот, Ниш, "Егейска Македония" и много други земи (част от които наистина изконно български)

1. Относно Добруджа: българите имат повече права от румънците понеже най-старата топонимия там е българска, дори и пред-славянската (латинска и тракийска/гетска).
Румънските "историци" нямат обяснение защо топонимите Хыршова, Камена, Дырстор/Дристор не са наследени в румънски език от латински, а са заемки от български, ако румънците наистина са живели там отпреди заселването на славяните и прабългарите продължително, без "пауза", до наши дни.
На латински тези селищни имена звучаха: Карсиум, (Викус) Петра (превод: село Камък) и Дуросторум.
В същото време град Солун има аромунско име, пряко наследен от латински език, без българско, даже и без гръцко посредничество, Сърунъ/Съруна.
Тогава, през времето на възникването на името Съруна от Салона, румънците и аромунците живяха заедно като един народ, така че това име може да се сметне и за румънско.
Името на литературния латински език беше Тесалокика, докато на народно-латински Салона.
Румънските "историци" и "езиковеди" и днес твърдят че аромуните са румънци.
Румънските "историци" твърдят че аромуните са дошли в Солунско от днешна Румъния и нямат обяснение как аромунски скитащи пастири са наследили името от латински. докато уседнали румънци (и уж изконни) в Добруджа са заимствали старата топонимия от дошлите по-късно българи.
Просто, истината е че румънците са дошли от Солунско в Добруджа, като са се разминавали с аромуните. Те са дошли там по-късно, след като българите бяха заимствали старата топонимия от латински (и гетски/тракийски) език, а древното латинско име Викус Петра беше станало Камена. Да, там имаше романизирано (не румънизирано! различни неща са) латино-езично население при заселването на славяните и прабългарите, обаче техен късно-латински диалект не беше пра-румънски език, а различен латински диалект.
2. Що се отнася до Македония.
Древно-македонски език (истинският македонски) беше гръцки говор или език който най-много приличаше на гръцки, подобно на днешните латвиййски/литовски езици които най-много приличат на славянските езици (и двете категории са индо-европейските езици). Литовски и латвийски образуват категорията на балтийските езици.
Да предположим че днес няма повече балтийски езици, а руски език е единствения още съществуващ славянски език. Тогава руснаците биха имали исторически права не само спрямо Полша, Беларус, Украйна и т.н. а и спрямо териториите на Латвия и Литва, като най-близък народ на латвийците/литовците.
Това важи и за гърците и Егейска Македония.
3. За българските "историци":
Вие твърдите че при заселването на славяните и прабългарите в Балкански Полуостров ПОЧТИ цялото предишно население беше избито от скитащите народи, тоест ПОЧТИ цялото население на Добруджа, "Егейска Македония", днешните гръцка и турска Тракии.
Това ви давало основание/право да твърдите че тези територии били изконни български земи.
Защо тогава не примените същата логика относно (например) Добруджа на 18. век и пръвата половина на 19. век когато там ПОЧТИ не е имало българи?
Това го твърди дори и Любомир Милетич: той пише че старото българско население в североизточна България (тоест "изконното") беше ПОЧТИ изчезвал през 18-19. век с изключение на градското.
Той даже пише че цялото българско население, разположено южно от Добруджа до тогавашното село Имрихор, беше ново. Това включва целия стар български окръг Варна, както той съществуваше по времето на Милетич.
Българите се заселват в Добруджа предимно след русо-турската война от 1828-9 г. През 1940 г. българите от Северна Добруджа се изселват, ПОЧТИ всички.
А понастоящем отново ПОЧТИ няма българи в Северна Добруджа, както през 18. век и първата половина на 19.
Същото важи и за българите в турска Тракия (след "геноцида на тракийските българи").
Не можете да сте истински историци само с познания на факти обаче без елементарна логика.
Така че и вие сте историчари.
2
безлогичен български историчар
11.05.2022 20:36:28
0
0
"...както и за прогимназиите в Македония и Одринска Тракия, които сам разпространява в градовете и селата на останалите под турска власт наши земи."

Ваши земи?
А за изконните гърци в южното българско черноморие?
Прочетете Иширков (статиите "Румънска Добруджа"), Романски (Народописна карта на нова румънска Добруджа) и Милетич където те признават че за разлика от северното българско черноморие (Южна Добруджа), по южното (Поморие, Несебър и т.н.) гърците през 1878 г. бяха изконното население, за разлика от бг., турците и останалите народности.
По онова време бг. "историци" имаха чувство за срам, докато после те твърдят и че Цариград е изкорен бъгларски град, и че Александър Македонски беше (пра)българин и т.н.
Нямате предели, нямате срам, обаче нямате и логика и ум, резултат: нямате Пирот, Ниш, "Егейска Македония" и много други земи (част от които наистина изконно български)
1
нагъл български историчар
11.05.2022 20:26:39
0
0
1. Относно Добруджа: българите имат повече права от румънците понеже най-старата топонимия там е българска, дори и пред-славянската (латинска и тракийска/гетска).
Румънските "историци" нямат обяснение защо топонимите Хыршова, Камена, Дырстор/Дристор не са наследени в румънски език от латински, а са заемки от български, ако румънците наистина са живели там отпреди заселването на славяните и прабългарите продължително, без "пауза", до наши дни.
На латински тези селищни имена звучаха: Карсиум, (Викус) Петра (превод: село Камък) и Дуросторум.
В същото време град Солун има аромунско име, пряко наследен от латински език, без българско, даже и без гръцко посредничество, Сърунъ/Съруна.
Тогава, през времето на възникването на името Съруна от Салона, румънците и аромунците живяха заедно като един народ, така че това име може да се сметне и за румънско.
Името на литературния латински език беше Тесалокика, докато на народно-латински Салона.
Румънските "историци" и "езиковеди" и днес твърдят че аромуните са румънци.
Румънските "историци" твърдят че аромуните са дошли в Солунско от днешна Румъния и нямат обяснение как аромунски скитащи пастири са наследили името от латински. докато уседнали румънци (и уж изконни) в Добруджа са заимствали старата топонимия от дошлите по-късно българи.
Просто, истината е че румънците са дошли от Солунско в Добруджа, като са се разминавали с аромуните. Те са дошли там по-късно, след като българите бяха заимствали старата топонимия от латински (и гетски/тракийски) език, а древното латинско име Викус Петра беше станало Камена. Да, там имаше романизирано (не румънизирано! различни неща са) латино-езично население при заселването на славяните и прабългарите, обаче техен късно-латински диалект не беше пра-румънски език, а различен латински диалект.
2. Що се отнася до Македония.
Древно-македонски език (истинският македонски) беше гръцки говор или език който най-много приличаше на гръцки, подобно на днешните латвиййски/литовски езици които най-много приличат на славянските езици (и двете категории са индо-европейските езици). Литовски и латвийски образуват категорията на балтийските езици.
Да предположим че днес няма повече балтийски езици, а руски език е единствения още съществуващ славянски език. Тогава руснаците биха имали исторически права не само спрямо Полша, Беларус, Украйна и т.н. а и спрямо териториите на Латвия и Литва, като най-близък народ на латвийците/литовците.
Това важи и за гърците и Егейска Македония.
3. За българските "историци":
Вие твърдите че при заселването на славяните и прабългарите в Балкански Полуостров ПОЧТИ цялото предишно население беше избито от скитащите народи, тоест ПОЧТИ цялото население на Добруджа, "Егейска Македония", днешните гръцка и турска Тракии.
Това ви давало основание/право да твърдите че тези територии били изконни български земи.
Защо тогава не примените същата логика относно (например) Добруджа на 18. век и пръвата половина на 19. век когато там ПОЧТИ не е имало българи?
Това го твърди дори и Любомир Милетич: той пише че старото българско население в североизточна България (тоест "изконното") беше ПОЧТИ изчезвал през 18-19. век с изключение на градското.
Той даже пише че цялото българско население, разположено южно от Добруджа до тогавашното село Имрихор, беше ново. Това включва целия стар български окръг Варна, както той съществуваше по времето на Милетич.
Българите се заселват в Добруджа предимно след русо-турската война от 1828-9 г. През 1940 г. българите от Северна Добруджа се изселват, ПОЧТИ всички.
А понастоящем отново ПОЧТИ няма българи в Северна Добруджа, както през 18. век и първата половина на 19.
Същото важи и за българите в турска Тракия (след "геноцида на тракийските българи").
Не можете да сте истински историци само с познания на факти обаче без елементарна логика.
Така че и вие сте историчари.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки