Очакват ни три почивни дни, през които можем да посетим тези интересни забележителности
Автор: Десант
Стотици са българските църкви, манастири и оброчища, които носят името на свети Георги, пред чиято памет ще се поклоним на предстоящия Гергьовден. Очакват ни три почивни дни, през които можем да посетим някои от най-интересните от тях.
Може би най-знакова е Ротондата „Свети Георги“ – най-старият архитектурен паметник в София. Това е единствената запазена до покрив постройка от римски времена в нашата столица. Предполага се, че тя е изградена още през IV век, когато император Константин Велики многократно е пребивавал в Сердика, която нарича „моят Рим”. Намира се във вътрешния двор на Президентството.
Този древен храм историята свързва със Сердикийския църковен (343 г.), свикан от двамата съуправители на Римската империя, синовете на покойния вече Константин Велики, за да бъде преодолян църковният разкол, причинен от арианската ерес.
Църквата е спомената от Владислав Граматик през 1497 г. във връзка с пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Велико Търново в Рилския манастир през лятото на 1469 г. Той посочва, че по време на престоя на шествието в София мощите временно били настанени именно в нея, където били изложени на поклонение в продължение на шест дена.
Като християнски храм Ротондата „Свети Георги“ функционира до края на ХVI в., когато турците я превръщат в джамия.
Църквата „Свети Георги Победоносец“ в кюстендилския квартал Колуша е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Това е най-старият средновековен храм в района.
Няма точни сведения кога е бил построен този храм, но в него има стенописи от различни векове, представляващи редки паметници на църковната живопис. Най-ценни са изображенията, датиращи от XI-XII век, които са изключително рядко срещани не само в България, но и на Балканския полуостров.
Предполага се, че те са дело на зографи от Солун или от Охрид. Установено е, че те са използвали много скъпи бои, в които има примеси на злато. Що се отнася до архитектурата, смята се, че строежът е дело на майстори от Константинопол.
От времето на Второто българско царство е останала малката църквица в покрайнините на ботевградското село Трудовец, които през Средновековието са били част от родовите владения на Шишмановци. Тогава е функционирала като гробищен храм.
В онези години тя се намирала на малък остров, заобиколен с вода. В края на ХIV век е опожарена, като е възстановена в края на ХVI век с визия, типична за българските храмове по време на Османското робство.
Между селата Ломец и Дълбок дол в местността Гергьова черква, на левия бряг на река Осъм, на километър южно от римската крепост Состра, върху малко платовидно възвишение личат останките от раннохристиянска базилика „Свети Георги”.
Това е паметник от национално значение, един от ранните в Северна България, построен върху езическо светилище от II-III век. Предполага се, че храмът е имал важно място през края на ІV – V век в религиозния живот на крайпътния комплекс. Той е разрушен по време на хунските нашествия през втората половина на V век и вероятно е бил преизползван през средните векове.
Отиваме към Гложенския манастир „Свети Георги“, разположен на около 900 метра надморска височина в красивата Стара планина. Според легендите, той е построен от киевския княз Георги Глож, който през 1230 г. със своята войска е взел участие в легендарната битка при Клокотница, където помогнал на българския цар Иван Асен II да разгроми епирския владетел Теодор Комнин.
Първоначално идеята била светата обител да е над село Градище, но след като бил завършен строежът й, стените започнали да се рушат, а иконата на свети Георги изчезнала. По-късно била намерена сред клоните на дърво на един висок и стръмен връх. Върнали я в манастира, но за жалост на другия ден нея отново я нямало. И така три пъти. Тогава киевският княз решил да премести именно там основната сграда на манастира и да го нарече „Свети Георги Победоносец“.
С изключително необичайни и странни стенописи се отличава църквата „Свети Георги” в Златолист, в която в началото на ХХ век е живяла легендарната пророчица Преподобна Стойна.
Тя е изрисувана през 1876 г. от Теофил Минов, който по това време е само на 11 години. Сред фресските може да се видят сцени с гола жена и дявол с арбалет; с дявол, впрегнал човек в каруца, както и изобразен светец с глава на кон.
На 6 май своя храмов празник ще чества величественият възрожденски храм „Св. Георги“ в Панагюрище. Той е построена в периода 1856 – 1860 г.
По време на Априлското въстание сградата е обстрелвана от турската артилерия откъм връх Кукла. При възникналия пожар изгаря иконостасът и част от покрива. Оцеляват само стените й. Но веднага след Освобождението църквата е възстановена. Новият иконостас е дело на изкусни дърворезбари от Струга.
През 1882 г. са издигнати две камбанарии, като едната служи за градски часовник.
Нека споменем и Оброчището „Св. Георги“, което се намира недалеч от центъра на село Лобош, в близост до селската църква „Св. Харалампи“.
Два каменни кръста бележат святото място от незапомнение времена. В миналото на Гергьовден около него лобушчани отбелязвали тържествено празника - с печени агнета, хора и песни, посветени на светеца. След прекъсване през годините на социализма, с настъпването на демократичните промени у нас старата традиция е възстановена.
Изключително интересен е параклисът „Свети Георги“ край странджанското село Заберново. На мястото, където е издигнат, е намерена тракийска оброчна плоча с изображението на конник (херос), припознат от местните жители като образа на св. Георги.
Така е избрано и името на манастирчето, както в Странджа наричат малките параклисчета, пръснати из цялата планина. А древната плочка с тракийския конник замества иконата на светеца в олтара.
Един от малко известните наши манастири е Чуриловският „Свети Георги“, наричан още Игуменски или Геговски манастир, намиращ на около 15 км от Петрич, на един хвърлей от границата с Македония. Разположен на един хълм от южните склонове на Огражден планина, край селата Гега и Чурилово, до него се стига по доста разбит черен път.
Предполага се, че обителта води началото си още от XIV в. В днешния си вид е изградена в средата на XIX в. Запазен до днес е ферман за „разширяването и построяването“ на църквата „Свети Георги“, издаден на 5 март 1857 г. от султан Абдул Меджид.
Чуриловският манастир е разполагал с килийно училище и е тясно свързан с революционните борби на местното население, което има съществен принос в национално-освободителните борби на македонските българи. По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 г. близкото Игуменец е един от главните въстаннически центрове в Петричко.
Обявен е за паметник на културата от национално значение. В момента не е действащ и в храма му се отслужва литургия само на патронния празник – Гергьовден, както и на някои по-значими църковни празници. А в миналото на Гергьовден на ливадата край него ставали големи веселби и угощения.
