Имената Здравец и Здравка имат славянски произход и се свързват с пожелания за крепко здраве и жизненост


Имената Здравец и Здравка имат славянски произход и се свързват с пожелания за крепко здраве и жизненост
13 Април 2022, Сряда


Тези, които ги носят, ще празнуват на Цветница

Автор: Божана Рибарова-Ходулова, РИМ-Бургас

От векове българите вярват в силата на билките и цветята. Затова и много български имена произлизат от названия на растения. Освен че са красиво звучащи, в тях са вплетени и пожелания за здраве, обич, хубост, дълголетие, радост.

На престоящата Цветница ще празнуват и носещите едни от най-традиционните български имена Здравец и Здравка. Те имат славянски произход и се свързват с пожелания за крепко здраве и жизненост, чиито символ е това цвете.

Има различни видове здравец, принадлежащи към семейство Здравецови (Geraniaceae). Най-често срещаният у нас вид е обикновеният здравец (Geranium macrorrhizum), който е многогодишно растение със силна приятна миризма.

Видът е получил българското си име „здравец“, заради някои негови лечебни качества. От здравеца се добива гераниево етерично масло, което намира приложение както в народната медицина, така и в производството на козметични продукти и в кулинарията.

Обикновеният здравец има изправено стъбло, с дължина от 10 до 50 см, което е покрито с жлезисти власинки. Приосновните листа са с дълги до 25 см дръжки. Листната петура е длановидна, разделена на дялове - от 5 до 7. Цветовете са събрани във връхни съцветия. Цъфти от април до юли с розоволилави до пурпурночервеникави цветове. Често цъфти повторно в началото на есента, като предпочита влажни и сенчести места.

У нас се срещат също горски здравец (Geranium sylvaticum), блестящ здравец (Geranium lucidum) и др.

Друг вид от семейството е синият здравец (Geranium pratense), който е многогодишен и расте по бреговете на реки, край пътища, ливади. Среща се в Европа и Азия, особено в Кавказ, Крим, Сибир, Скандинавския полуостров. Цъфти от юни до септември с дребни сини цветове, които увяхват за два дни и на тяхно място разцъфват нови.

Вероятно именно за този вид се отнася стара легенда, която разказва за ято жерави, които отлитали на юг през есента, но една от птиците се отделила от ятото, паднала на земята и замръзнала. Докато умирала с копнеж, гледала към небето и от очите й се отронила сълза. На мястото, където тя паднала, през пролетта поникнало чудно цвете, което с окраската си напомняло лазурното небе, по което копнеел жеравът.


В категории: Традиции , Добри Вести

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Автономия за бг. в Moldova
14.04.2022 15:28:04
0
0
От книга "Istoria romanilor" (=История на румънците), том 1, ISBN 978-973-45-0609-5 (10-томно издание под егидата на Румънската "Академия", като един от томовете има 2 части, така че по-правилно било да се каже 11-томно издание), страница 404:

"Strabo (VII, 3, 10) afirma ca getii au aceeasi limba cu tracii: [...], iar mai jos (VII, 3, 13) ca dacii au aceeasi limba cu getii [...]."

Превод: Страбо твърди че гетите имат един и същ език с траките, и, по-долу, че даките имат един и същ език с гетите.

"Vladimir Georgiev distingea, mai ales pe baza cercetarii toponimelor, o arie tracica propriu-zisa si una daco-mysiana, in forma a doua limbi diferite. Astfel de ipoteze au totusi o valoare relativa in stadiul extrem de lacunar al datelor concrete."

Превод: [Българският езиковед] Владимир Георгиев е твърдил, след като е проучил селищните имена, че имаше 2 отделни езика и територии, един тракийски и другият дако-мизийски. Такива хипотези са с малка стойност понеже твърде малко се знае за въпросните езици (има малко конкретни данни за тях).

Така е, има прекалено малко езиков материал от тракийски, мизийски, дакийски и гетски за да може да се направят изводи дали те бяха диалекти на един и същ езики или отделни езици.

str. 420:
"Cat priveste apropierea dintre daco-geta si daco-misiana, cum se mai spune, si limbile sau limba tracilor din sud, aceasta a fost evaluata in mod diferit de linvgisti. Oricum va fi fost, grecii, inca de pe vremea lui Herorot, au avut constiinta ca toate aceste neamuri vorbeau idiomuri inrudite, getii fiind desemnati in mod direct ca neam tracic (vezi si Strabon, VII, 3, 2 [...] "Grecii i-au socotit pe geti drept traci"; Dromichaites este infatisat cand rege al tracilor, cand get, chiar si de acelasi autor" [..] iar Burebista, "cel mai de seama dintre regii din Tracia." [...]

Превод: Колко за с ходността между дако-гетски/дако-мизийски и езикът или езиците на южните траки, това беше различно преценен от езиковедите. Както и да е, гърците, още от времето на Херодот, бяха под впечатлението че всичките тези народи говореха сродни езици, като зе гетите изрично беше казано че са от тракийски род. Страбо също казва че "гърците са считали гетите за траки". Дромихетес е представен и като крал на траките, и като гетски крал, понякога това се случва в делото на един и същия древен автор, като Буребиста е представен за "най-важният от кралете в Тракия" [в Румъния той е представен като крал на дако-гетите/гето-даките, тоест: като крал на предците на румънците.
Аз мога да добавя че името на дакийският крал Котисо много прилича на името Котйс на много крале на южните траки, по-точно на одрисите.

https://en.wikipedia.org/wiki/Cotiso

Cotiso, Cotish or Cotison (flourished c. 30 BC) was a Dacian king who apparently ruled the mountains between Banat and Oltenia (modern-day Romania). Horace calls him king of the Dacians.[1] Suetonius calls him king of the Getae.[1] He is mentioned also by Florus, who wrote that Cotiso and his armies used to attack towards south when the Danube froze.

https://en.wikipedia.org/wiki/Cotys_I_(Odrysian)

Cotys I or Kotys I (Ancient Greek: [...] Kotys) was a king of the Odrysians in Thrace from 384 BC to his murder in 360 BC.

Така че, ако се съди по изказванията на древните историци и географи, наистина изглежда че даките и гетите не са били нищо друго, освен "съставна част" от траките. Древните историци и географи са единственият източник на достоверни информации за тях, понеже езиковият материал е твърде оскъден.
Даките и гетите (наричани дако-гети или гето-даки) са смятани за румънските "историци" за предци на румънците, като те рядко говорят за дако-мизите (за разлика от българските езиковеди като Владимир Георгиев), понеже мизите не обитаваха Южна Добруджа (а само гетите), а румънските "историци" имат териториални претенции единствено към Южна Добруджа от всичките български земи. Те умишлено пренебрегват факта че гетите са обитавали и територия, разположена извън открадната от Румъния през 1913 г., като едно известно гетско археологично находище е при днешното българско село Свещари.

Снимка на тома тук:
https://www.universenciclopedic.ro/istoria-romanilor-vol-i

Strabo: "fifty thousand persons from among the Getae, a tribe with the same tongue as the Thracians."

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Strab.+7.3.10&fromdoc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0198

[10]
It is but fair, too, to ask Apollodorus to account for the Mysians that are mentioned in the verses of Homer, whether he thinks that these too are inventions1 (when the poet says, ““and the Mysians, hand-to-hand fighters and the proud Hippenlolgi”
”2), or takes the poet to mean the Mysians in Asia. Now if he takes the poet to mean those in Asia, he will misinterpret him, as I have said before,3 but if he calls them an invention, meaning that there were no Mysians in Thrace, he will contradict the facts; for at any rate, even in our own times, Aelius Catus4 transplanted from the country on the far side of the Ister into Thrace5 fifty thousand persons from among the Getae, a tribe with the same tongue as the Thracians.6 And they live there in Thrace now and are called “Moesi”—whether it be that their people of earlier times were so called and that in Asia the name was changed to “Mysi,”7 or (what is more apposite to history and the declaration of the poet) that in earlier times their people in Thrace were called “Mysi.” Enough, however, on this subject. I shall now go back to the next topic in the general description.

https://www.journals.uchicago.edu/doi/abs/10.1086/462655?journalCode=hr

Румънецът Мирча Елиаде (историк на религиите) в книгата си "Zalmoxis: The Vanishing God" на страница 257 пише: "The Getae, says Herodotus, 'are the bravest and most law-abinding of all Thracians' (4.93)."

Според руската и украинската википедиа, районът на днешния сръбски град Пирот беше населен от траки, а не илири, преди да бъде заво юван от Римската Империя.

Пирот

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%82

До римского завоевания район современного Пирота населяли фракийцы. Первые упоминания о Пироте относятся ко II веку н. э., когда город назывался Туррес (лат. Turres) или Квимедава (лат. Quimedava).

Пирот

https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%82

До римського завоювання район сучасного Пирота населяли фракійці. Перші згадки про Пирот належать до II століття, коли місто мало назву Туррес (лат. Turres) або Квімедава (лат. Quimedava).

The Language of the Thracians, Ivan Duridanov
VIII. The Thracian, Dacian and Paeonian languages

https://groznijat.tripod.com/thrac/thrac_8.html

Според тази карта, дако-мизийска територия на юг от р. Дунав (където градовете имаха имена свърващи на "-дава") не беше само в Южна Добруджа а стигаше до р. Янтра и даже до р. Искър (Скайдава или Скаидава; Гиридава). Изключвам от тази територия, населените места на "-даба" и "-деба". Цялата тази територия би следвало да принадлежи на Румъния?

Какво означава факта, че даките и гетите са били траки и са говорили тракийски език (а не отделен от него "дако-мизийски") и че източната Сърбия е била тракийска територия?
Според румънските "историци" в такъв случай цяла България би следвало да принадлежи на Румъния (+ източна Сърбия), а не само Южна Добруджа.
Това служи да покаже колко са абсурдни тезите на румънските "историци".
Румънците не говорят тракийски език, а романски. Единствените така наречени "субстратни думи" в румънски език (например мош, копил) за които румънските "езиковеди" твърдят че са от дакийски (тоест: от тракийски) имат съответствия в албански език, като албански не е тракийски, а (потомък на) илирийски. Никой не може да докаже че това са тракийски заемки в илирийски/албански, а не илирийски думи. За илирийски език се знае още по-малко от тракийски. Наистина съществуват и езиковеди които твърдят че албански е тракийски обаче болшинството са на мнение че албански е илирийски. Ако албански беше тракийски, то тогава щеше да може да се твърди че албанците са истинските траки (не-асимилирани от римляните, тоест те са си запазили езика, за разлика от румънците които говорят език, който произлиза от латински). В такъв случай, цялата Румъния би следвало да принадлежи на албанците. Онези думи наистина са загадъчни, понеже албанците никога не са били съседи на румънците, за да могат румънците да ги заемат в езика им.
Освен това, не съществуват особени дакийски/тракийски гени (нито илирийски) за да може да се докаже, чрез генетиката, че румънците са потомци на даките/траките. Доколкото ми е известно, не съществуват нито особени гръцки гени.
Освен това, ендонима на румънците (тоест името които румънците си дават себе си), "ромън" (стар облик "румън") показва че по времето на Римската Империя нймаше повече хора в римската провинция Дакия които да имат самосъзнанието че са потомци на гето-даките/траките, като всичките тогавашни жители на Римската Империя имаха това име: "романус", по-точно "цивис романус" (=римски гражданин, гражданин на Римската Империя). Например галисийците (романски народ в Испания който говори португалски диалект) са запазили в ендонима си спомен за келтите които бяха обитавали част от Иберския полустров преди завоуйването й от Римската Империя. Тоест, тези хора са запазили спомен от пред-римски народ, за разлика от румънците, въпреки че през определен период от време, те също са казвали за себе си че са римски граждани. За тях по-важно беше че са потомци на келтите, отколкото че са граждани на Римското Царство, така че, след изчезването на Римската Империя, когато те вече не бяха нейните граждани, галисийците са останали с едно единствено име: това на пред-римските им келтски предци. Те имат самосъзнанието че са келти които говорят латински език, за разлика от румънците които не спазват никакъв спомен от уж дако-гетските им предци.

Галисийцы

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%86%D1%8B
https://en.wikipedia.org/wiki/Civis_romanus_sum
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки