През Руско-турската война Христо Караминков – Бунито организира група от разузнавачи


През Руско-турската война Христо Караминков – Бунито организира група от разузнавачи
12 Април 2022, Вторник


Той предоставя на руската армия плановете на крепостите на Русе и Видин

Автор: Атанас Коев

На 14 април се навършват 130 години от смъртта на видния деец на българското националноосвободително движение Христо Караминков – Бунито.

Бъдещият бунтар е роден в старопрестолно Търново в патриотично и родолюбиво българско семейство през 1847 г. Неговата майка – баба Мота Караминкова, е укривателка на редица революционни дейци по време на турското робство.

Още като юноша Христо Караминков се включва в революционните борби на народа ни. В началото на 70-те години на XIX век той става член на Търновския частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация (ВРО), създадена от Апостола на свободата Васил Левски.

Той взима дейно участие в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. След неуспеха на бунта бяга във Влашко, за да не бъде заловен от османските власти, които издават заповед за неговото арестуване.

В края на 1875 г. Бунито участва в учредяването на Гюргевския централен революционен комитет, като е определен за помощник-апостол на Първи Търновски революционен окръг. В началото на 1876 г. преминава замръзналия Дунав и разгръща широка агитационна и организационна дейност във връзка с предстоящото въстание. Като пръв помощник на главния апостол на окръга Стефан Стамболов той участва във всички важни съвещания на революционните дейци в Търновско.



След избухването на Априлското въстание през пролетта на 1876 г. Христо Караминков се включва в четата на поп Харитон и Бачо Киро. Избран е за помощник-войвода и член на Военния съвет на въстаническия отряд.

Бунито участва във всички сражения с турския аскер в Дряновския манастир. При разгрома на четата успява да се измъкне от обкръжението и да оцелее, като се спасява отново в съседна Румъния.

Когато избухва Руско-турската война (1877-1878 г.), търновският революционер се включва като доброволец в руската армия. Той оказва активно съдействие на руското командване чрез събиране на важни разузнавателни сведения за разположението и дислокацията на турския аскер. Предоставя и плановете на крепостите на Русе и Видин чрез организирана от него група от българи разузнавачи.

Караминков прави неуспешен опит да взриви с ръчно приготвени мини турски военен кораб, плаващ по река Дунав.

След освобождението на България от турско робство се завръща в родния си град Търново и се отдава на търговска дейност. Включва се активно в обществено-политическия живот на младото Княжество, като е избиран за окръжен съветник и депутат.

Христо Караминков – Бунито умира на 14 април 1892 г. в старопрестолния град на 45-годишна възраст, в разцвета на силите си. Погребан е по подобавщ начин за големите му заслуги за освобождението на България от османско владичество, както и за полагане основите на държавността в новоосвободеното Княжество.


В категории: Новини , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки