Тази година се навършват 50 години от учредяването на Националния научен експедиционен клуб - ЮНЕСКО
Автор: Доц. Тошо Спиридонов
Тази година се навършват 50 години от учредяването на Националния научен експедиционен клуб - ЮНЕСКО (НЕК-ЮНЕСКО). Той е създаден с участието на проф. Александър Фол, тогава зам.-председател на Комитета за култура и директор на Института по тракология, проф. Пейо Бербенлиев, зам.-председател на КК, а също и на Петър Трантеев, Христо Делчев, Петър Берон, Виолета Василчина, Александър Стрезов, Константин Спасов и др.
Първи ръководител на НЕК-ЮНЕСКО е Стефан Христов-Пейков. Клубът е първата неправителствена организация, финансирана от Народна република България.
Само за две години се организираха близо четиридесет големи изследователски експедиции, които обхванаха няколко стотин студенти, преподаватели и специалисти от различни специалности.
Българският феномен стана причина през 1972 г. клубът да бъде посетен от генералния директор на ЮНЕСКО Рене Майо, който на среща с неговото ръководство и членове заяви: „Щастлив съм да констатирам, че се интересувате от миналото вие, които представлявате бъдещето... Вашето начинание има много голямо значение и повтарям още веднъж – поздравявам ви за него. Аз го приемам в ЮНЕСКО и ще се постарая да запозная с него и други страни в света, за да може да се предизвика и там подобна дейност”.
Така НЕК - ЮНЕСКО беше регистриран като клуб на ЮНЕСКО в България.
Той взе участие в Международната експедиция в Картаген (1973-1974), след предварителното посещение на проф. Фол и проф. Бербенлиев в древния град в Тунис, където уточняват с местните археолози обектите на интерес на българската експедиция. Това са останките от базиликата Дамуз ел Карита, потъналите крайбрежни инсули на Картаген и Ротондата баптистерий.
През 1973 г., след редица перипетии експедицията заминава за Картаген. В нея вземат участие проф. Велизар Велков – научен ръководител на експедицията и научният сътрудник Георги Кузманов – научен ръководител на археологическата група.
В работата на терена на Картаген се включват седем изследователски групи: археология, архитектура, геодезия, изкуствознание, леководолазна група, фотографска група и група за точни методи в подводната археология.
Като част от археологическата група са доц. Петър Балабанов и Панто Колев от Софийския университет и доц. Тошо Спиридонов от Великотърновски университет. Леководолазната група се ръководи от Ганчо Матеев – асистент в катедра „Физиология” към ВИФ „Г. Димитров” (днес Национална спортна академия „Васил Левски“). В нея участват още Ангел Гюров – водолаз в ЦРБ „Язовири и каскади”, Димитър (Митко) Димитров, Веска Иванова, Петър Андонов, Златко Петров – геодезист и Васил Милев.
В процеса на подготовката на мисията незаменим е Милен Кънев – по това време експерт в ЦИНТИ. В работата по обекта Дамуз ел Карита се включват и студенти по архитектура от ВИАС.
През 1974 г. се осъществяват довършителните работи. По-късно богатата документация е предадена на тунизийската страна.
Днес НЕК - ЮНЕСКО е преименуван на Национален научен експедиционен клуб - ЮНЕСКО (ННЕК-ЮНЕСКО). В трудните години на деветдесетте ръководител е Едуард Гешев, на когото се дължи запазването на клуба.
След него ръководството на клуба се поема от Кристиян Калчев. Развиват се експедиционни прояви по програмата „Съкровищата на България”, по която се документират редица общини в България.
Към клуба се създават две нови звена – Образователен център с ръководител доц. Петър Балабанов и Национален център за дигитализация на Балканите, Черноморския регион и Кавказ с ръководител доц. Тошо Спиридонов. Дейността е подкрепена от спечелването и реализирането на няколко проекта.
ННЕК - ЮНЕСКО е партньор на различни организации, провеждат се различни мероприятия, едно от които е ежегодната среща-семинар „Виното и траките”, с организатор Весела Василева.
На сайта на Румънското Министерство на Външните Работи, по-точно на страницата на румънското посолство в България/София има списък с дружествата на румънците в България, сред които е и "Общността на Румънците в България - Видин - клон Силистра" с председател Трифон Марков!!!
Comunitatea Romanilor din Bulgaria – Vidin – Filiala Silistra (presedinte Trifon Marcov)
https://sofia.mae.ro/node/804#null
Според Крайовската Спогодба между Бг. и Рум. от 1940 г. в Южна Добруджа (вкл. Силистра) няма как да има етнически румънци след 1940 г. Само на смесените семейства беше разрешено да продължават да обитават Южна Добруджа.
Наистина малкото етнически румънци извън смесени бракове (тоест: без бг. съпруги) на които беше позволено да останат в Южна Добруджа са подписали документ (през 1940 г.) за отричане на румънщината им: не само на румънското гражданство, а и на румънската народност/"етничност"!
А сега имало етнически румънци в Силистра/Силистренско!
За това отричане от румънщината има статия от румънец (Николае М. Николае), чийто родители не са се съгласили и вследствие на това са били принудени да се преместят в новата по-малка (без Южна Добруджа) Румъния. Казва се: "De la Aidemir la Almalau" (=От Айдемир към Алмали)
(Айдемир е село в Силистренско, Южна Добруджа. Алмали е село в Румъния, Северна Добруджа)
Ако си спомням добре, статията беше публикувана в румънското списание по история "Magazin Istoric" (=Историческо Списание) (приблизително) през 1999 г.
"Autoritatile bulgaresti, care s-au instalat dupa1 octombrie, dupa ce au fost informate de actiunea aidemirenilor, si-audat acordul. Prima masura luata imediat de autoritati a fost obligativitatea bulgarizarii numelor. Din Nicolae Marin tatal meu devenise acum Nicolaef. Urma a doua etapa, a schimbarii cetateniei, ceea ce parea normal in conditiile in care traiam in Bulgaria. In jurul datei de 10 decembrie, tatal meu a fost chemat la Politie, unde i s-a pus in vedere ca toti romanii care nu parasisera Cadrilaterul in cadrul schimbului de populatie urmau sa dea o declaratie scrisa, prin care sa faca cunoscuta hotararea lor de renuntare la nationalitatea romana si sa se declare de nationalitate bulgara."
To these -settled in Dobrudja- Mocani of Marginime, belonged the family of Nicolae M. Nicolae, a son of a Mocan Transylvanian shepherd born in Dobrudja's Cadrilater, who climbed the ladders of the social scale eventually becoming Romania's Ambassador in Washington D.C. In a recently written account titled De la Aidemir la Almalau, Mr.Nicolae describes his place of birth in the eve of the fatidic year 1940, when the Bulgaria -a firm Nazi ally- was about to wrestle back the the Cadrilater from Romania.
"In Aidemir, there was a Romanian language school -founded by the -Eforia Scoalelor (the School Directorate)- already in place in 1880. My parents decided to join the inhabitants of Aidemir so we stayed behind in Silistra. The Bulgarian authorities, which took over Cadrilater after October the 1st 1940, were informed by our decision, and apparently agreed to accept our choice.
The Bulgarians' very first move was though to forcibly change our surnames into Bulgarian ones. From Nicolae Marin, my father suddenly became Nicolaef. The second phase consisted in depriving us of the Romanian citizenship and exchanging it into Bulgarian one, measure that was not out of place considering the rules under which we lived in Bulgaria.
After consulting with lawyers, the Romanians of Aidemir decided they cannot accept the new citizenship hence decided to leave for good their homes Cadrilater."
Освен това Румъния има почетно консулство в Южна Добруджа (Силистра), докато Бг. няма такова никъде из Северна Добруджа, а само в Плoещ и Тимишоара които са разположени извън Северна Добруджа.
А защо румънско почетно консулство в гр. Силистра когато:
а) това е предявяване на териториални претенции спрямо Бг.
б) Силистра има по-малко икономическо, туристическо, и т.н. значение в сравнение с други български погранични (или не-погранични) градове като гр. Русе (например), където има и Дунав мост?
Има румънско почетно консулство и в гр. Бургас обаче това е обяснимо: градът е много по-значителен и като население, и като икономика от Силистра.
Consulatul Onorific al Romaniei la Silistra
https://sofia.mae.ro/node/843
Adresa: Silistra 7500, str. Docho Mihaylov nr. 4
Consul onorific: Domnul Stefan Raychev IVANOV
