Навършиха се 113 години от героичната смърт на странджанския войвода Дико Джелебов

Автор: Георги Бъклев

Дико Георгиев Джелебов е роден през 1874 г. в Малко Търново, в семейството на Георги и Елена Джелебови, които имали седем деца – три момчета и четири момичета. Дико завършил местното класно училище, но недоимъка в семейството не му позволил да продължи обучението си в Одринската мъжка гимназия, където желаел да учи.

Баща му го дал чирак – овчар на Костадин Казака. Дико от малък бил буен и независим, не искал да бъде чирак и решил да става хайдутин. След като поскитал известно време в гората, заеднo с други младежи от Малко Търново избягали в свободна България да си дирят късмета.

В Бургас Дико се цанил чирак в дюкяна на Александър Георгиев – Коджакафалията. Тук той се запознал с приятеля на Коджакафалията – лозенградчанина Георги Минков, в чийто хан се събирали емигрантите от Странджа и кроели планове за освобождението на Източна Тракия.

В Минковия хан той се запознал със своите съграждани – Стоян Петров, Григор Дяков, Георги Кондолов от Велика и др., които вече били организирали дружество Странджа – клон на създаденото във Варна дружество на тракийските българи. Дико Джелебов се включва в дейността на ВМОРО и участва в двете агитационни чети на Георги Кондолов в Странджа през 1901 и 1902 г.

Смел, безстрашен, дисциплиниран, познаващ тайните пътеки на Странджа, отдаден изцяло на делото за освобождението на родния край, Дико заслужено получава уважението и доверието на войводата и другарите си.

Ето какво пише в спомените си за него Христо Караманджуков: „През 1901 г. Дико се записва в четата на Георги Кондолов и изкарва целия й курс. Така изпитан в качествата си, с готовност бе приет в новата чета през 1902 г. И бе един от будните и изпълнителни другари. Имаше добре сложено тяло и успя при нас да изкути хубава чаталеста брада. Бе природно даровит и любознателен и до идването на Юрдан Георгиев, най-интелигентният ни, дори пред Стоян Димитров – Даскала, четник, при това буен, храбър и всякога готов да изпълни и най-рискованите поръчки. Почти всякога в поход той ни беше авангардът, длъжност, изпълнявана от него и умело и осторожно. А в престоите той бе, който с шегите си внасяше веселост и благоразположение в дружината. Поради неговата несвадливост и разпоредителност при нашето отсъствие с Кондолов той оставаше да ръководи четата.“

На конгреса на Петрова нива Дико е утвърден за войвода на десети боен участък – Стоиловски, който обхваща селата Стоилово, Калово, Заберново и малкотърновските колиби – Бабина нива, Станково и Пецарово. Знаменосец на четата му е Георги Стефанов от Стоилово. Знамето на четата е изписано от четника Йордан Георгиев от Малко Търново и изработено от Петър Горов – войвода на Заберската смъртна дружина. Това е единственото знаме от Преображенското въстание, което благодарение на Петър Горов е запазено и до днес. Съхранява се в Националния военноисторически музей в София под инв. номер 177.

През нощта на 18 (5 ст.с.) август четата на Дико Джелебов обгражда турския пост на връх Св. Илия, източно от Стоилово. Малко преди полунощ, войводата, с хвърлената срещу турците бомба оповестява началото на Преображенското въстание. По време на въстанието четата на Дико Джелебов превзема Стоилово, Калово и Заберново.

След разгрома на въстанието, непримиримият Дико Джелебов организира през октомври чета от 40 доброволци и навлиза в Странджа. Целта на четата е да покаже, че организацията е жива, че след погрома борбата на тракийските българи за свобода не е завършила, че има отмъщение за всички злодейства на турците. Нападнато и подпалено е турското село Сазара, отстоящо на 80 км. от границата. Четата дава две жертви и въпреки лошото време и турските потери се прибира в България.

След въстанието семейството на Георги Диков Джелебов се приютява в Ново Паничарево. Тук Дико се оженва за Дукена Петрова, бежанка със семейството си от Граматиково. През 1904 г. Дико участва като делегат на Тракийския конгрес във Варна, на който бил направен отчет за Преображенското въстание и начертани новите задачи на ВМОРО. След Хуриета през 1908 г.,

Дико се завръща със семейството си в Малко Търново. Участва като делегат в поредният конгрес на организацията в Одрин. След въстанието гръцката патриаршия започва нова кампания за погърчване на българското население в селата под нейно влияние.

Част от войводите от Преображенското въстание отиват учители в такива села за да противодействат на гръцката пропаганда. Дико Джелебов е изпратен от Екзархията за български учител в с. Ятрос с преобладаващо българско население, но под влиянието на Патриаршията. Тук той на няколко пъти влиза в разпра с гръцкия владика, защищавайки българите и българщината в Ятрос.

Великденските празници на 1909 г. той прекарва с приятели в Малко Търново, където му съобщават с писмо да не се връща в Ятрос, защото гръцки андарти са устроили засади край селото да го убият. Гордият войвода пренебрегва предупреждението и на 8 април 1909 г. в местността Татар дере, близо до Ятрос е убит от гръцките андарти.

Веста за убийството му потресло гражданството в Малко Търново и околните села. Веднага била изпратена каруца да докара убития войвода. Каруцата пристигнала в града отрупана с цветя и венци от българите от селата, през които преминала.

Целия град изпратил прославеният войвода с траурно шествие до гробищата „Духльово“ където е погребан. В двора на класното училище на града е свикан протестен митинг. Това е втората демонстрация на гордите малкотърновци пред турската власт, след погребението на Пано Ангелов и Никола Равашола през март 1903 г.

Сега в бившето гробище, близо до болницата, от признателните граждани е издигнат скромен паметник на войводата Дико Георгиев Джелебов. На централния площад в М. Търново през 2018 г. негови сродници издигнаха прекрасен паметник на прославения войвода. Неговото има носи тракийската организация в града.

В категории: Добри Вести