Освен че прави първият препис на „История славянобългарска“, той е автор и на първата книга на новобългарски език – сборника „Неделник“
Автор: Десант
На 11 март почитаме паметта на големия български духовник и народен будител св. Софроний Врачански – пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски. Именно той прави първият препис на „История славянобългарска“.
Първият Софрониев препис на паисиевата „История...“ днес се съхранява в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”. Софроний Врачански прави още един препис през 1781 г. Това копие се съхранява в Румънската академия на науките.
Светското му име е Стойко Владиславов. Роден е в Котел през 1739 г. Описал е живота си в книгата „Житие и страдания грешнаго Софрония“.
Бил е учител, свещеник, а след като овдовял, става монах в Къпиновския манастир. Въведен е в сан епископ Врачански.
Врачанският епископ прекарва през 1800 г. 14 дни в манастира „Седемте престола“, укривайки се от кърджалиите и черкезите.
Той е автор на първата книга на новобългарски език – сборника „Неделник“.
Поп Стойко Владиславов се венчава за Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Ганка. Цонко се жени за Гана Хаджи Танасова и е бащата на княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков), чийто син Алеко (Александър) Богориди е първият областен управител на Източна Румелия. Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патарски.
Софроний Врачански умира в Румъния през 1813 г.
Канонизиран е за светец от Българската православна църква през 1964 г.
