Безпристрастно за филма „Ботев“ на Максим Генчев – най-стойностния негов проект като реализация


Безпристрастно за филма „Ботев“ на Максим Генчев – най-стойностния негов проект като реализация
07 Март 2022, Понеделник




Автор: Борислав Гърдев

За моето поколение филмите за Ботев са повод за размисъл, спомени и неизбежна база за сравнение.

Естествено, след като гледах творбата на Максим Генчев, се сетих за охуления на времето, а след това величан епос на Никола Корабов „Свобода или смърт“ (1968). И какво се оказва?

Корабов и сценаристът му – маститият писател Васил Попов, са подходили прекалено предпазливо и дори страхливо към темата. В техния филм липсва разколът в революционното ни движение, както и сложните и нелицеприятни отношения на Ботев и Каравелов. А за куриозния начин по финансирането на четата с така наречената лоена афера, приключила на 13 януари 1876 г., и за измамата на Стоян Заимов към четниците, дори не е намекнато.

Всичко тръгва от превземането на „Радецки“ и приключва като легенда със смъртта на Ботев  привечер на 20 май 1876 г. от неизвестен куршум, пратен от незнаен враг.

Проблемът с филма на Корабов бе в неговия контекст. Сниман и завършен през крамолната 1968 г., той неизбежно и ненатрапчиво засяга свръхважната тема за отношението на интелигента към народа – поетът революционер Ботев, тръгнал да освобождава народа си, който не го разбира и го изоставя.
Ето заради този акцент филмът бе навремето остракиран, а не поради играта на Милен Пенев, който се справи прилично и в добавка имаше поразителна прилика със своя герой.

Как стоят нещата сега, през 2022 г.?

За „Свобода или смърт“ навремето имаше щедро финансиране – политбюро на управляващата партия лично гледа заснемането на сцената със слизането на четата на козлодуйския бряг, а лентата събра близо 1200 000 зрители, което си беше рекорд за най-сушавата откъм зрители за нашето кино година.

„Ботев“ на Максим Генчев си е напълно семейно-приятелско начинание. Генчев и „Дема филм“ осигуряват сами финансирането, подкрепя ги и кметът на Калофер Румен Стоянов, постановчикът, който е и сценарист и продуцент разчита на вярната си съратница Десислава Ковачева, с която направи „Дякон Левский“ (2015) и която тук е и съсцеинарист, а в режисурата помага Матей Генчев.

За довършването на творбата съдейства и БНТ, което е важен знак, че ръководството на обществената ни телевизия е преценило, че проектът си струва и е редно да бъде подкрепен.

Гледах „Ботев“ с голямо внимание, помнейки канонадите около „Дякон Левский“.

Сега Генчев е обран, стегнат, мотивиран, сценарият му фиксира най-важните събития от последната година от живота на Ботев, без да заобикаля нито един от известните ни щекотливи проблеми. Режисурата като цяло е стабилна, като най-очевиден е напредъкът при монтажа – за 140 минути екранно време не установих с едно-единствено изключение – сцената с гайдаря на хълм, нищо излишно, ненужно или немотивирано поднесено.

Има, разбира се, и волности – Ботев разговаря на кораба „Радецки“ с капитан Енглендер – Иван Николов на български, като се знае, че диалогът е бил на френски, както е във филма на Корабов, но те са простими. В диалога са вкарани откъси от стихове, статии и писма на Христо Ботев, привидно волно, но винаги обслужващи ефективно съответния епизод.

Като цяло Генчев и Ковачева са се придържали стриктно към достоверността на поднесената история, като според мен съвсем съзнателно са заложили на черкезката следа в убийството на войводата, тъй като не са искали да влизат в тресавището на полемиките и догадките дали смъртта на гения не е дело на човек от щаба на четата, тоест от най-близкото му обкръжение.

Точно и затова Никола Обретенов – Матей Генчев мъкне на гърба си към върха на планинското било тежко ранения Апостолов – Боян Фъцов.

Хареса ми и подходът на Максим Генчев при реализацията и експозицията на сраженията на Милин камък и Околчица – с много динамика, пушечна стрелба и екшън, както и трябва да бъде в подобен филм, като заслугата е и на оператора Христо Генков („Дякон Левсий“), а не битката да се представя протяжно и натруфено, както бе при Корабов.

Любопитен е и начинът, по който Максим Генчев при разкриване образа и драмата на Ботев. Още в увода е посочено, че той е първо поет, след това учител и вестникар и накрая революционер. В интерпретацията на Деян Жеков е преди всичко искрен, напорист, смел и любящ съпруг, който не ламти за слава, мечтае да бъде учител и по принуда става войвода на чета, въпреки че веднага след пристигането в Козлодуй възлага ръководството й на Никола Войновски – Александър Иванов.
Целта е прозрачно ясна – във военната единица той отстъпва на професионалиста, тъй като иска да е равен, а не изведен напред спрямо своите другари.

Умело е показана на екрана и къде е силата му в походите и сраженията – в неговата храброст и в умението да нахъсва четниците за борба и саможертва.

Не коментирам дали това е най-удачният избор за образа на Христо Ботев, след като Максим Генчев го е избрал, значи му е повярвал, независимо от скромния му екранен опит от „Американска нощ“ (2021) на Алесио Дела Вале.

На мен ми допадна приземеността и хуманизма в артистичната интерпретация, желанието на Жеков да покаже преди всичко човешката драма на Ботев, а не да го прави свръх герой на пиедестал.

И като засягам темата за актьорския подбор, отбелязвам с удовлетворение, че като цяло той е на ниво.
Остава  в съзнанието ни одухотворения портрет на митрополит Панарет Рашев на Георги Кадурин, Владимир Солаков, когото помним от „Пътят на честта 2“ (2021) на Виктор Божинов е убедителен като меркантилния и уязвим Любен Каравелов, колоритен е Петьо Цеков ( „Пътят на честта“ ,2019) като префекта, добра изява има Максим Генчев като спекуланта Симов, стабилни са и Матей Генчев („На педя от земята“, 2016) като Никола Обретенов и Николай Априлов като Младен Скачоков.

Някогашният Левски Веселин Плачков открадва шоуто с петминутната си експанзивна изява на Бенковски, а най-приятната изненада е одухотвореното и ефирно излъчване на Неда Спасова („Останалото е пепел“, 2020, „Откраднат живот“,2021) като Венета Ботева.

Специални комплименти заслужава Николай Илиев, създал силен и убедителен персонаж в лицето на черкезкия  водач Джамбол, убиецът на Ботев. Зная, че Илиев има много недоброжелатели, които не го харесват  като режисьор, а още по-малко като актьор. Бих им препоръчал да го гледат в тази му неблагодарна и тежка да реализация роля и да видя дали ще си променят мнението за неговите качества и възможности.

Докато течаха финалните надписи, обърнах внимание и на удачно използваната музика на Добромир Кисьов, която, без да е нещо бомбастично или ненужно патриотарски фрапиращо, създава необходимия фон за адекватното протичане на  кинодрамата.

В заключение посочвам, че с всичките си знайни и незнайни кусури „Ботев“ е най-стойностният филм в биографията на Максим Генчев.

Явно, ако и да е чепат характер, той си е взел поука от баталиите около „Дякон Левский“ и този път с повече амбиция,увереност и съобразителност е създал продукт, който ще допадне на зрителите.

Съдя по себе си и реакциите в киносалона, в който бях – средна посещаемост – но не от двама души и добронамереност в коментарите при излизането от него.


В категории: Коментари , Добри Вести

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки