Васил Кънчов изработва първата цялостна статистика за населението в поробените български земи в Македония


Васил Кънчов изработва първата цялостна статистика за населението в поробените български земи в Македония
Снимки: Уикипедия
17 Януари 2022, Понеделник




Автор: Атанас Коев

На 22 януари се навършват 120 години от смъртта, а на 14 юли ще отбележим 160 г. от рождението на Васил Кънчов – български просветен деец, географ, историк и етнограф.

Той започва земния си път във Враца на 14 юли 1862 г. Първоначално учи в родния си град, а след това продължава образованието си в Ломската гимназия, завършвайки я през 1884 г. След като се дипломира, за кратко учителства във Враца, а впоследствие заминава за Харков, където се записва да следва химия в местния университет.

Когато през есента на 1885 г. започва Сръбско-българската война, той прекъсва обучението си, за да участва като доброволец в нея. След края й се отправя за Германия, за да учи химическа технология –  първоначално в Мюнхен, а след това в Щутгарт. През 1888 г. отново прекъсва следването си поради тежко заболяване.

От 1888 до 1894 г. Васил Кънчов учителства в поробена Македония. Отначало е даскал по химия в Солунската българска мъжка гимназия (от 1888 до 1891 г.). За около година след това е назначен от Екзархията за директор на българските училища в Серско, а след това от 1892 до 1893 г. е директор на Солунската мъжка гимназия.


Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888 – 1889 учебна година. Васил Кънчов е седмият седнал от ляво надясно


В периода 1893-1897 г. Кънчов е на служба към Българската екзархия  като е главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония.

Честите пътувания на врачанския просветител из македонските земи му позволяват да изработи първата цялостна статистика за населението в поробените български територии. Трудът му носи следното заглавие „Македония. Етнография и статистика“.

Автор е и на голям брой други съчинения, свързани с темата, сред които се открояват: „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“, „Сегашното и недавно минало на град Велес“, „Пътуване по долината на Струма, Места и Брегалница“, „Положението на българите в Македония“, „Политиката на турското правителство против българите в Македония“, „География на Балканския полуостров“, „Пътни бележки в Македония“, „Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало“, „Орохидрография на Македония“ и др.

Във връзка с дейността му, друг наш просветен деец – Иван Хаджиниколов, пише следното: „Васил Кънчов непрекъснато посочваше в приказките си, че е дошел учител в Солун, за да побългари Македония“.

През 1898 г. се завръща в Княжество България и се включва дейно в обществено-политическия живот на страната, ставайки член на Прогресивно-либералната партия. Същата година, заради голямата му научна дейност, е избран за дейстителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).

От декември 1901 до януари 1902 г. е министър на народното просвещение в първото правителство на д-р Стоян Данев.

Загива при трагични обстоятелства – убит е от психопата Тома Каранджулов на 22 януари 1902 г.


В категории: Добри Вести

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки