След освобождението на България бунтарят неколкократно е избиран за депутат и за кмет на Саранбей
Автор: Атанас Коев
На 24 декември се навършват 105 години от смъртта на Георги Ангелиев – изявен български революционер от периода на нашето Възраждане и участник в Априлското въстание. По време на бунта той е един от водачите му в северните части на Родопите.
Жизненият път на бъдещият бунтар започва в пещерското село Радилово на 10 март 1832 г., където момчето завършва местното килийно училище. След това се отдава на земеделие, а впоследствие става дребен търговец на дървен материал.
През 1857 г. Ангелиев се включва в четата на Бойко войвода, с която около три години обикаля из Родопите. Когато войводата разпуска дружината, той се отправя за Влашко и първоначално се установява в Браила, а след това за известно време е в Галац. Накрая отива в Букурещ, където около година работи при българските търговци братята Евлоги и Христо Георгиеви.
През 1864 г. с помощта на Христо Георгиев и застъпничеството на руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров се завръща в родното си село и отново започва търговия с дървен материал.
При едно от своите пътувания из Чирпанско се запознава с Апостола на свободата Васил Левски, който го посвещава в революционните дела. Веднага след като се прибира в село Радилово, Ангелиев основава революционен комитет и става негов пръв председател. След залавянето и обесването на дякона Левски дейността на комитета запада.
През пролетта на 1876 г. Георги Ангелиев се включва в започналата подготовка за Априлското въстание. На 9 март с.г. в родното му село пристигат апостолите Панайот Волов и Георги Бенковски и възобновяват местния революционен комитет. За негов председател отново е избран видният бунтар. Впоследствие той участва като представител на село Радилово на събранието в местността Оборище, като е назначен от Бенковски за войвода на въстаниците от селата по южния бряг на река Марица.
Преждевременното обявяване на бунта на 20 април 1876 г. заварва Ангелиев в Панагюрище. Той веднага е изпратен в Брацигово, за да организира отбраната на селото. Още с пристигането си нарежда да се строят укрепления и да се копаят окопи. За кратко време селището е добре укрепено и в продължение на наколко дни под ръководството на видния революционер въстаниците удържат набезите на башибозука.
Когато към Брацигово настъпва редовен турски аскер с артилерия, Георги Ангелиев с 27 въстаници успява да пробие блокадата и да се измъкне към Родопите. След като се крие в продължение на няколко седмици, се промъква в английското консулство в Пловдив и остава там до избухването на Руско-турската война.
След освобождението на България от османско владичество видният наш бунтар се установява да живее в село Саранбей (дн. гр. Септември), където отново започва търговия с дървен материал.
Той става политически съмишленик на Стефан Стамболов и влиза в редовете на неговата Народно-либерална партия. Като такъв е избиран за народен представител в Петото, Шестото и Седмото Обикновенно Народно събрание и в Четвъртото Велико Народно събрание. Няколкократно е и кмет на Саранбей.
В края на живота си Георги Ангелиев се преселва да живее в Пазарджик, където умира на 84-годишна възраст на 24 декември 1916 г. С дейността си като революционер той оставя трайна диря в българската национално-освободително движение през Възраждането.
