Ако малчуганите виждат, че техните майки и татковци постоянно използват устройствата си, те ще считат подобно поведение за норма и също ще прекарват много време онлайн
Ново проучване на световно известната компания за киберсигурност и цифрова поверителност „Kaspersky“ показва пряка връзка между времето, което прекарват пред дигиталните устройства родителите и техните деца. Данните сочат, че 82% от възрастните и 70% от малчуганите прекарват ежедневно поне по три часа с джаджи в ръка и че децата вероятно копират времето, което родителите им прекарват в използване на устройства.
Децата винаги наблюдават и копират това, което правят родителите им - това важи и за дигиталните им навици. Ако малчуганите виждат, че родителите им постоянно използват устройствата си, те ще считат подобно поведение за норма и също ще прекарват много време онлайн.
Въпреки че понякога може да е трудно да бъдеш модел за подражание, родителите трябва да осъзнават влиянието на своите действия върху поведението на децата си и да се опитват да дават пример, когато става въпрос за правила, свързани с времето, прекарано пред екрана.
Резултатите от проучването показват връзката между времето, прекарано пред екрана, от страна на родителите и техните наследници. По-голямата част от децата и възрастните - 48%, използват устройствата си по едно и също време през деня - в продължение на 3-5 часа. Освен това по-голямата част от родителите са убедени, че както те (62%), така и децата им (58%) прекарват доста време онлайн.
Изследването също така разкрива, че децата активно адаптират начина, по който използват устройствата, въз основа на начина, по който ги използват техните родители. Например, когато 80% от родителите прекарват по-малко от 2 часа на ден пред устройства, техните деца правят същото. Ако възрастните използват своите устройства повече от 2 часа на ден, децата е също толкова вероятно да направят същото, като едва 19% от случаите показват, че малчуганите, които имат такъв пример пред себе си, прекарват по-малко от 2 часа на ден пред дигиталните устройства.
В същото време, според резултатите от докладите, децата, чиито родители редовно използват устройства, прекарват повече време пред екрана в различни цифрови навици. Например тези, чиито родители често използват джаджи, прекарват допълнително 39 минути онлайн по време на хранене.
Междувременно писането на текстови съобщения, докато водят разговори, добавя на децата средно 41 минути екранно време, а споделянето на снимки в социалните мрежи добавя още 31 минути на ден - време, което наистина се натрупва.
„Както се вижда от данните - колкото повече часове родителите прекарват в работа с дигитални устройства, толкова повече часове децата прекарат пред своите. Родителите искат да осигурят по-добър баланс между времето, прекарано пред екрана, за своите деца и основното им предизвикателство е как да постигнат това.
Днес има налични инструменти, които могат да помогнат на родителите да подобрят цифровото благосъстояние на децата си и да гарантират, че времето, прекарано пред екрана, е безопасно и балансирано. Даването на пример от самите тях също е чудесен вариант", коментира Богдан Писмиченко, регионален мениджър на „Kaspersky“ за България, Румъния и Молдова.
„Децата имат много по-голяма полза от осезаемото взаимодействие с реалния свят, отколкото от потреблението на цифрова информация. Тези на възраст под 12 години, например, все още трябва да извървят дълъг път, преди способността им за абстракция да бъде сравнима с тази на възрастните. Те първо трябва да се научат да усещат, чуват, виждат, миришат и вкусват света.
В нашата практика използването на цифрови медии от родителите и семействата винаги е водеща тема. Много родители са убедени, че е напълно достатъчно ясно да регламентират времето, което децата им прекарват пред екраните, и да контролират вида на съдържанието, до което имат достъп. Но вместо да се притесняват за ефективни наказания, те трябва първо да намалят собственото си медийно потребление“ - коментират терапевтите Биргит Хьолцел и Щефан Рузас от мюнхенската практика „Liebling + Schatz“.
А ето и няколко съвети към родителите, ако искат да помогнат на децата си и да гарантират, че използват устройствата си по сигурен начин:
- Прекарвайте повече време в общуване с децата относно мерките за онлайн безопасност. Опитайте се да обърнете внимание на собствените си навици - използвате ли смартфона си, когато се храните или разговаряте? Обърнете внимание дали задавате модел, който децата ви следват. Или дали реагират по различен начин, когато оставите собствения си телефон настрана.
- Обмислете изтегляне на приложения за родителски контрол и обсъдете тази тема с детето си, за да му обясните как работят тези приложения и тяхната необходимост за да са в безопасност онлайн.
- Помолете детето си да не одобрява само никакви настройки за поверителност и да поиска заедно да ги преглеждате. Възрастните също трябва да придобият навика да четат внимателно всички споразумения за поверителност.
За проучването:
През септември 2021 г. „Kaspersky“ възложи на „Sapio“ да проведе онлайн проучване сред 11 000 респонденти, за да проучи ролята на здравословните цифрови навици в семейството, както и ефекта на родителските навици върху децата и обратно. В проучването участваха възрастни, които живеят с децата си на възраст 7-12 години, на пълен работен ден.
Извадката включва 1000 респонденти от Обединеното кралство, Франция и Германия; и по 500 във всяка от следните държави: САЩ, Турция, Египет, Бразилия, Колумбия, Русия, Южна Африка, Малайзия, Сингапур, ОАЕ, Саудитска Арабия, Нигерия, Перу, Чили, Аржентина и Мексико.
Тутракан
Интересно че Тутракан се казва на румънски Turtucaia/Туртукая, тоест съгласната "-n"/"-н" е напълно изчезнала (на турски също няма "-н" Turtukaya/Туртукая).
Аз не знам дали турското име е заимствано от румънски език или обратно обаче изглежда че българското име (или бг. облик на името) е най-старото понеже има тази съгласна "-н".
Например в румънски език има диалекти в които до скоро (може би чак до днес днешен, не знам точно) имаше съгласна нь (в български език тя съществува в думи като "нюх"), например в банатски говор или диалект се казва "ursony, ursoanye"/"урсонь, урсоанье" докато в литературен румънски тези думи звучат "ursoi/ursoaie"/"урсой, урсоайе" с "й" (изписан "i"; превод на думите: голяма [мъжка] мечка; голяма женска мечка).
Латинската дума "cuneus"/кунеус (=гвоздей) е станала "cui"/куй на литературен румънски а "cuny"/кунь на банатски като обликът "кунь" е по-стар, по-архаичен в сравнение с литературния/стандартния "куй".
В литературен румънски тази съгласна n'/ny/нь е изчезнала (не знам точно кога, но струва ми се че, когато се появяват първите писани текстове на румънски език (16. век), във Влашко (тоест: и в гр. Олтеница) тя вече беше изчезнала (доколкото си спомням). Само в текстовете от област Банат те присъстват.
В област Влашко на Румъния (тоест: в южна Румъния), в гр. Oltenita/Олтеница (отсрещния дунавски град на гр. Тутракан) се говори литературен румънски, тоест тамошният говор е горе-долу идентичен с литературен/стандартен румънски. Разбира се, че и 1-2 км на юг, в гр. Тутракан се говори (от малкото стари румънци които още живеят там) стандартен румънски.
Тоест там сегашни произношения от рода на "Turtucania"/"Туртуканя" не са възможни. Може би в далечното минало (тоест: преди 16. век, преди да е имало написани текстове на румънски) и тамошният диалект на румънски език да е съдържал "нь" обаче тази съгласна отдавна е изчезнала.
Тоест може би българското име да е заимствано от "старото румънско" *"Turtucania"/"Туртуканя" преди от него да изчезне тази съгласна (този фонем) "нь" и преди името да започне да се произесе "Туртукая" (Въпреки че тогава името би следвало да звучи Тутраканя на български, а не просто Тутракан.)
Това е само теоретично. Много по-вероятно обаче е че румънците са заимствали името от българите и не са могли да го произнесат с "нй", така че от Тутраканя (румънско приспособление) те са направили първо Тутракая и после Туртукая.
Съществува и възможността че първоначално българското име е било Тутракань и после то е станало Тутракан (подобно на старобълг. "конь, день) въпреки че най-вероятно "Тутракан" няма старобългарски (тоест славянски) произход.
Както и да е, независимо дали първоначалното име на този град на български е било "Тутракан" или "Тутракань", румънското приспособление вероятно е било съществително от женски род Тутракая (понеже невъзможността на румънците да изговорят "ТутракаНЯ"), после Туртакая или Тутрукая, а най-накрая Туртукая.
А после турците заимствали тази дума от румънски език.
Обаче, възможно е и румънското име да е било заимствано от турски, а не обратно. Тоест турското име да е било пряко заимствано от български език, а румънското име едва след това да е било заимствано от турски език. Тоест възможно е че румънското име се е появило късно и е трето хронологически, като най-старият облик (запазен в настоящо време) е българският (Тутракан), след това турския и едва след това румънския.
