Бесарабският българин е главен инициатор и за организиране на конни състезания в българската войска
Автор: Атанас Коев
На 15 септември се навършват 160 години от рождението на Бащата на българската конница – ген. Иван Колев.
Той е роден в бесарабското село Беновка, създадено от български преселници от Тракия, разположено на 25 км източно от Болград. Основно образование завършва в родното си село, а през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия, завършвайки я с отличие през 1882 г.
След като се дипломира, изявява желание да работи като учител в родното си място, но молбата му е отхвърлена. Въпреки този първоначелен неуспех, наскоро след това става писар в общината на Бановка.
През 1884 г. Иван Колев се отправя към Княжество България и се установява в София, където започва работа като помощник-секретар на Софийския окръжен съд. След по-малко от година той е повишен в секретар на съда.
Когато на 2 ноември 1885 г. избухва Сръбско-българската война, бесарабският българин постъпва като доброволец в сформирания Ученически легион. По време на бойните действия се сражава смело и самоотвержено със сръбските нашественици.
На 14 януари 1886 г. постъпва във Военното училище в София. Тъй като разпределението на юнкерите тогава се извършвало по успех, той – като отличник, е определен за артилерист. Понеже от малък се увлича по ездата, веднага след като научава тази новина, бъдещият генерал заявява следното: „Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа – ще се уволня“. След това негово изявление веднага е прехвърлен в желаната от него специалност.
На 27 април 1887 г. Иван Колев завършва Военното училище и е произведен в първи офицерски чин подпоручик. Зачислен е в Трети конен полк, като на 18 май 1890 г. е повишен в поручик. В началото на 1890 г., след успешно положени изпити, постъпва във Военната академия в Торино, Италия.
След като я завършва, се завръща в България и е произведен в ротмистър, като е назначен за генералщабен офицер. Същевремнно започва да чете лекции по военна история в Кавалерийската школа. Впоследствие е изпратен за началник-щаб на кавалерийската инспекция.
По негова инициатива се открива кавалериски курс за най-младите кавалерийски офицери. Той става главен инициатор и за организиране на конни състезания в българската войска.
През есента на 1898 г. Иван Колев е командирован на маневрите в Румъния. Впоследствие на 14 февруари 1904 г. е произведен в чин подполковник.
През септември 1907 г. подполковник Колев е изпратен на стаж в австрийската армия, като е зачислен в 7-ми Улански полк в Пардубиц. Оттам се завръща през октомври 1908 г. и веднага е произведен в полковник. Назначен е за командир на Лейбгвардейския конен полк, на която длъжност остава до началото на Балканската война.
В първите дни на войната той става началник-щаб на Ямболския укрепен пункт, а от ноември 1912 г. е временно изпълняващ длъжността началник-щаб на Трета армия. По време на Междусъюзническата война 1913 г. е началник-щаб на Пета армия.
На 2 август 1915 г. полковник Колев е произведен в чин генерал-майор от българската армия. След влизането на България в Първата световна война бесарабският генерал е инспектор на конницата ни и командир на Първа кавалерийска дивизия. Под неговото непосредствено ръководство военното подразделение участва в настъплението на Трета армия в Добружджа, където унищожава и пленява хиляди неприятелски офицери и войници.
Заради големите му успехи, на 30 август 1916 г. е награден с германския железен кръст „За храброст“ лично от германския фелдмаршал Август фон Макензен – главнокомандващ войските на Централните сили на Балканите.
На 28 юли 1917 г. Иван Колев е произведен в чин генерал-лейтенант, но тъй като изминава хиляди километри на кон при освобождението на Добруджа, заболява тежко и умира на 29 юли 1917 г. във Виена. По-късно тленните му останки са пренесени в България и погребани в София.
Впоследствие фелдмаршал Макензен сравнява видния наш военен с немския кайзер Фридрих Велики, който също е бил известен кавалерист.
Преживе генерал Колев получава следните ордени медали: Орден „За храброст“ – II и III степен, Орден „Свети Александър“ – III степен, с мечове по средата, Орден „За военна заслуга“ – IV и V степен, „Бронзов медал за 1885 година“, „Кръст за независимостта“, германски орден „Железен кръст“ – I и II степен, руски орден „Свети Станислав“ – II степен, италиански орден „Италианска корона“ – IV степен, румънски орден „Румънска корона“ – III степен, турски орден „Железен полумесец и др.
На него е посветено стихотворението на народния поет Иван Вазов „Добруджанската конница“, в което се възпяват подвизите му в Добруджа.
Цял анти-български Фейсбук ъкаунт/профил единствено за Южна Добруджа.
Те се опитват да се правят за не-българофоби обаче да бъдете сигурни че те са българо-мразци.
Самото фокусиране на тема Южна Добруджа (която беше част от Велика Румъния) означава че хората от ФБ профила искат Румъния отново да краде "Четириъгълника" от вас и отново да стане "велика", понеже румънските ученици това учат в училищата: че Велика Румъния беше идеалната съвършена Румъния (въпреки че сега румънците имат апетите и към Приднестровието което ве влизаше в състав на В.Р.). Хората от ФБ профилата по-горе са точно такива жертви на румънските "историци" и учители по "история".
Вземете мерки против такива разпределите на говора на омразата!
https://www.facebook.com/Cadrilater
Cadrilater = Четириъгълникът = румънското име за Южна Добруджа (Днес се изолзва много повече думата patrulater)
Неточно име понеже то означаваше по времето на османците четиритте турски крепости/градове Силистра, Варна, Шумен и Русе, като само г. Силистра беше в състав на "Румънско".
