Васил Соколски отдава младостта и живота си, за да види Отечеството свободно
Автор: Атанас Коев
На 3 август се навършват 145 години от смъртта на Васил Соколски, който по време на Априлското въстание е лекар в „Хвърковатата чета“ на Бенковски.
Бъдещият бунтар започва земния си път през 1844 г. в котленското село Жеравна, в патриотично и родолюбиво българско семейство. Първоначално учи местното училище, където получава своите първи уроци по патриотизам и любов към народа.
След това за около година е хайдутин в родния си край (от 1867 до 1868 г.). В едно от сраженията на неговата четата е заловен от османските власти и след като е съден, е хвърлен във варненския затвор. В тъмницата той изкарва около година и половина.
През 1870 г. е освободен и веднага се отправя за Влашко. В Букурещ постъпва в Медицинското училище. Той установява тесни контакти с българската революционна емиграция, подвизаваща се по това време в Румъния. Под влияние на видните наши революционни дейци се включва в началото на 1876 г. в подготовката на Априлското въстание.
През април 1876 г. Соколски участва в работата на събранието на Четвърти Пловдивски революционен окръг, провело се в местността Оборище. След приключването на форума остава в Панагюрище, където е привлечен да участва в изработването на плана за провеждане на въстанието в окръга.
След като бунтът избухва преждевременно на 20 април 1876 г. поради предателство, революционерът от Жеравна се включва в свалянето на турската власт в Панагюрище. Когато Георги Бенковски сформира т. нар. „Хвърковата чета“ той се присъединява към нея и става лекар на отряда, тъй като има нужната подготовка, придобита в медицинското училище в Букурещ.
Видният бунтар участва във всички сражения, които води четата с турския башибозук, ставайки непосредствен свидетел на славните и трагични дни на народа ни, вдигнал се на борба срещу поробителя.
След погрома на въстанието в Четвърти революционен окръг Васил Соколски се спасява към Етрополски балкан, като намеренията му са да се прехвърли във Влашко. Там обаче той е заловен от турците и е откаран окован във вериги в Пловдив. В града на тепетата е съден от Извънреден турски съд и е осъден на смърт чрез обесване.
На 3 август 1876 г. жеравненецът увисва на бесилото пред насила събраното множество от пловдивчани. Така геройски загива за България един достоен син на народа ни, отдал младостта и живота си, за да види Отечеството свободно.
С революционната си дейност Васил Соколски оставя трайна диря в българското национално-освободително движение като е един от първите ни медици по време на Априлското въстание.
