Тракийски и македонски събори се провеждат на няколко места в страната, но никога досега – заедно. Това се прави за пръв път в Хасково. Форумът е под надслов „Вяра, традиции, род и родина“ и има амбицията да се превърне в традиция – да се свиква ежегодно, в първата неделя след Петровден.
Форумът откри земеделският производител Йордан Апостолов, който бе сред основните спонсори на събитието. Той е водач на листата на кандидатите за народни представители на "Българските патриоти - ВМРО, Воля и НФСБ" в 29 МИР Хасково. Прочувственото му слово са трагичните събития през 1913 г. с насилственото изселване на тракийските българи от родните им места, трогна до сълзи публиката. Самият е той е потомък на изселници от Голям Дервент.
На една сцена в Градската градина на Хасково се събраха Фолклорен певчески състав „Тракия“ - Кърджали, Детския танцов състав „Тракийче“ и Иванка Боянова – солистка от Детския певчески състав „Звездица“ от село Чокоба, община Сливен, Тракийско Дружество „Тракия – Сливен“, народните певци Тодор и Донка Кожухарови, както и Ансамбъл „Гоце Делчев“, който изнесе едночасов концерт.
Целта на събора не е само да се представи песенното народно творчество на македонци и трайкийци. Идеята е той да се превърне в място за обмен на литература, на информация, да се представят нови книги и изследвания, свързани със съдбата на българските бежанци, прокудени насилствено от домовете им, казват организаторите от независимото тракийско сдружение „Доган Хисар“.
Камен Караянев
„Целта на тракийските и македонските бежанци е само една – да запазим традицията, да почетем паметта на своите роднини, да продължим тяхното дело и да защитим българщината“, каза Камен Караянев, председател на тракийско сдружение „Доган Хисар“.
Ради Белянов
Сред публиката беше Ради Белянов от Хасково, който има смесени корени, част от които – от Горно Бродино. Казва за себе си, че е „кръстоска между тракийка и македонец“. Мъжът разказа спомени на своите родители, които са намерили спасение в България.
Десетки хора, привлечени от българската народна музика, се присъединиха спонтанно към събора и останаха до самия му край. Много от тях не удържаха на ритмите и се хванаха на кръшно българско хоро.
Освен като добър организатор и оратор, Йордан Апостолов изненада всички с умението си да свири на гайда.
Той лично бе ангажиран и с приготвянето на курбана, осигурен с негови средства.
Храната бе раздадена за здравето на дошлите в този ден тук наследници на тракийски и македонски бежанци и техните семейства.
Най-големият подарък за присъстващите обаче бе ценен сборник, издаден от Йордан Апостолов. Той съдържа текстовете и нотите на над 1684 народни автентични тракийски песни на големия хореограф и събирач на народно творчество Васил Стоин.
Организатори и участници си обещаха догодина по същото време отново да бъдат тук.
Още една анти-българска статия:
https://www.ziuaconstanta.ro/fondul-documentar-dobrogea-de-ieri-si-de-azi/articol/dobrogeadigitala-monumentul-victoriei-de-la-adamclisi-trofeul-lui-traian-din-dobrogea-4293.html
1
Dobruja
05.07.2021 18:16:05
0
0
Нова анти-българска статия в румънския онлайн вестник Ziua (вестникът е от Северна Добруджа)
https://www.ziuaconstanta.ro/fondul-documentar-dobrogea-de-ieri-si-de-azi/articol/citestedobrogea-profesorul-geograf-al-dobrogei-constantin-bratescu-1882-1945-evocat-sub-genericul-aosr-personalitati-realizari-obiective-4288.html
Пълна с анти-български, анти-научни тъпотии:
твърди че румънците били автохтонни (изконни) в цяла Добруджа (включително и в Южна Добруджа, тоест българската) въпреки че пред-славянските топоними (тоест гето-дакийски и римски) са навлезли в румънски език чрез българско посредничество. "Darstor/Дырстор" (Дръстър) е заемка от средно-български, ако името беше наследило от римляните, щеше да е Дурустор (от Дуросторум на латински). Латинското име Карсиум нямаше как да даде "Harsova/Хыршова" (име на град в Северна Добруджа) на румънски, пак българско посредничество (Хърсово). И т.н.
Втори пример:
Румънската официална статистика за 1879 г. за населението на Северна Добруджа дава 106 943 като общо население докато за 1880 г. има статистика (официална) с общо население 139 671 души, тоест с 33 000 души повече за една година!!!
1879:
Кюстенджанско
румънци: 8977
българи: 6854
турци: 10 444
татари: 3595
гърци: 300
евреи: 51
арменци: 15
немци: 0
руснаци + украинци: 0 (точно така!), въпреки че статистиката от 1880 г. дава 513 руснаци и 35 украинци за Кюстенджански окръг
други (включително цигани): 0 (точно така!)
общо: 30 236
В Мангалийската околия е имало само 35 румънци (всички очевидно дошли след превземането на Северна Добруджа от румънските власти, така че нямаше нито стари нито изконни румънци в тази граничэща се с Черното Море/черноморските международни води, тоест неанклавизирана околия), 237 гърци и 522 българи (като християни) и 2122 турци и 9101 татари, 75 немци (2 пъти повече от румънците!!!) и 35 украинци (равно на румънците!!!) (не е имало евреи или други етноси).
Онези 35 румънци вероятно бяха цивилни служители в румънската администрация или полицаи или (погранични) войници или някои търсачи на лесно и бързо обогатяване, дошли в Мангалийска околия едва след като Русия подарява Северна Добруджа на Румъния през 1878 г.
В Кюстенджанската имаше само 317 румънци, 1563 гърци, 1107 българи, 234 евреи и 182 арменци + 1649 турци и 6060 татари.
Тоест в Мангалийска околия нямаше не само изконни румънци (както претендират румънските "историци"), нямаше стари румънски жители там, отпреди 1878 г., всички най-вероятно бяха дошли там след руско-турската война от 1877-8 г. Тази околия имаше някъде до 85-90 населени места, тоест 2 пъти повече от броя на румънците (ако все пак допуснем че всички са обитавали там отпреди руско-турската война) . Къде са "изконните" румънци и румънските "исторически права" към това парче от Северна Добруджа? Там вероятно най-старото население беше съставено от турци, значи те бяха изконноия етнически елемент там. В другите околии на Северна Добруджа румънците са обитавали от по-старо време, това може да се докаже (особено крайбрежието на р. Дунав).
Статистиката за 1879 г. дава 300 гърци в Кюстенджанска област/окръг докато статистиката за 1880 г. дава 2121 гърци.
Данните за 1880 г. също са официални, от докладите на двамата ръководители (префекти) на севернодобруджанските окръзи (Тулча и Констанца/Кюстенджа), Лука Йонеску за Тулча и Скарлат Вырнав/Върнав за Констанца
Данните за 1880 г. за окръг Тулча се различават малко, в зависимост дали те са от книгата на Данеску (1903 г.) или на М.Д. Йонеску (1904 г.)
Според М.Д. Йонеску през 1880 г. населението на Северна Добруджа беше 147 246 души а на окръг Тулча 85 685 (у Данеску населението на Северна Добруджа за 1880 г. бил само 139 671 а на окръг Туцлха само 78 110 души. Книгата на Данеску е от 1903 г. докато тази онази на Йонеску е от малко по-късно време, от 1904 г. Може би книгата-доклад на управителя на окръг Тулча, Лука Йонеску да е излязла от печат едва след като Данеску/Дънеску си беше публикувал книгата (на френски) през 1903 г., тоест по-късно през 1903 г. или през 1904 г. Или, може би, статистиките са различни понеже те са фалшификати.
румънци 25 248
българи 21 402
турци 5322
татари 4408
руснаци 9170
украинци 8313
гърци 4360
евреи 2862
армени 756
немци 2955
други 889 (от които 706 цигани)
Източници:
Statistica din Romania. Indicele comunelor din Dobrogea (Bucuresti, 1879)
Scarlat C. Varnav: Situatiunea generala a judetului Constanta la inceputul anului 1903 (Constanta, 1904)
https://digitizare.biblioteca.ct.ro/wp-content/uploads/Situa%C5%A3iunea-general%C4%83-a-jude%C5%A3ului-Constan%C5%A3a-la-%C3%AEnceputul-anului-1903.pdf
Luca Ionescu: Darea de seama a judetului Tulcea pe anul 1903
N.P. Comnene (Comnen): La Dobrogea (Dobroudja). Essai historique, economique, ethnographique et politique, 1918
Gregoire Danesco (Grigore Danescu): Dobrogea (Dobroudja).Etude de geographie physique et ethnographique (Bucarest, 1903)
https://ia800901.us.archive.org/32/items/dobrogealadobro00dngoog/dobrogealadobro00dngoog.pdf
M.D. Ionescu: Dobrogia in pragul veacului al XX-lea (Bucuresti, 1904)
https://www.ziuaconstanta.ro/images/stories/2017/11/carti-online/DOBROGIA-IN-PRAGUL-VEACULUI-AL-XX-LEA-low.pdf
