Версията, че това е Сливен е част от истината - там е родена майка му
Автор: доц. Милю Петров
В редица свои статии, студии и книги разглеждам въпроса за родното място на прославения Индже войвода. Наложи се – в работен порядък – да използвам опозитивната двойка: версии – истина. Версиите са няколко – основно две: свързани със Сливен и с. Дуганджа. Истината обаче е една-единствена.
В книгата си „Стоян-Индже войвода – в живота, народните песни и литературата” (1989 г.) се опитвам да събера и обоснова почти изчерпателно множеството и най-различни сведения: Фолклорни и литературни, предметно-веществени и документални и т. н.
Подчертах, че версията за Сливен е част от истината, а тази за Дуганджа е въз основа на единично и несигурно твърдение – то няма научна стойност. Становищата за другите версии са несъстоятелни и също не издържат критика.
Подчертавах и подчертавам: Стоян-Индже войвода е роден в Папазкьой (Попово село, а от 1934 г. – с. Попово), което днес е в Боляровска община, Ямболска оласт. Баща му Христо е от това село, а майка му Пена (Пенка) е от Сливен (махалата Клуцохор). Така че той е „половин сливенец”.
Разглеждал съм родословието както по бащина, така и по майчина линия. Изтъквал съм, че само родовото предание и по–общо Поповското предание ни разкриват: родното място, родителите и родословието им, името (Стоян) и прозвището Индже, детските години и еничарския период, хайдутството („Първото хайдутство”) и кърджалийството, народното закрилничество („Второто хайдутство”) и др. За времето до хайдутството на Индже войвода нищо не се знаеше.
За съжаление, книгата ми не е разпространена в цяла България. Следващите ми книги (с изключение на сборника „Народни песни за Индже войвода”) са издадени с лични средства и също нямат масово разпространение.
И днес в енциклопедии, в някои сборници и учебници (във връзка с Йовковия разказ „Индже”), в множество статии срещаме твърдения, които са по инерция, „от втора ръка” или са направо произволни: Инджето е от Сливен, Дуганджа , от други места. Папазкьой (дн. Попово) не се споменава или е причислено към версиите.
Г. С. Раковски е първият биограф на Индзже войвода, той пръв у нас въвежда образа му в литературата. Попово село е основен топос не само в поемата „Горски пътник”. Раковски цени високо Индже войвода. Той е виждал приемствената връзка с него. Има нещо символично във факта, че когато загива Индже, тогава се ражда Раковски.
Сведението му за Индже от Сливен и Попово село е пораждащо-генеративно за следващите писатели и изследователи, но то бива омаловажавано, преиначено, неточно/манипулативно цитирано. Особено от усърдния и ревнив сливенец - д-р Симеон Табаков („Опит за история на гр. Сливен”. Втора част, 1924 г.).
Пренаписването не само на Раковски продължава и днес. Вместо „Попово село” (у Раковски то е и „Попово-Село”, както Индже войвода е и „Индже-Войвода”), което е „срещу Бакаджика” (Войнишкия Бакаджик – там са „Седемте Инджевойводови кладенци”) става въпрос за: с. Попово, което било „до”, „при”, „на”, „северно от” Бакаджика Не „Зренище/Бакаджик” е „близ Каранова (Карнобат)”, а с. Попово (То било и Карнобатско село).
Г. С. Раковски често използва съединителната частица при географски и етнико-исторически понятия, лични имена, сложни думи: „Стара-Планина”, „Рум-миллет”, „Кара-Кольо” и т. н. Но така постъпват и други инджеведи след него… В най-новите издания названията у Раковски са с малка буква и са с разграничителна запетая: „Попово-Село” става: „Попово, село до, при, на, северно от Бакаджика”. Така двуединната конструкция (съединителната чертица е дефис – знак за полуслято писане) е дезинтегрирана и обезсмислена.
Привържениците на истината обаче преобладават, те са много повече от противниците й. Нашите, а и техните аргументи са не достатъчни и предостатъчни, а са в излишък.
Ще се спра изброително-осведомително на авторите и произведенията им в хронологичен ред през периода от 1989 г. до днес.
Веселин Василев приема твърдението, че Индже войвода е от с. Попово, казвайки, че то „не бива да се абсолютизира”. Същото становище изказва и Горо Горов в рецензия за книгата ми от 1989 г. С известни уговорки, съмнения и резерви, дори чрез еклектично смесване на версии и истина пишат в статиите си: Йото Пацов и Димитър Фролашки, д-р Мария Гюлеметова, Красимир Томов, проф. Пл. Павлов и др.
В определен смисъл такива статии са публикувани в Интернет: Уикипедия, Форум „Индже войвода” и пр.
Едночначно и категорично за Индже от с. Попово пишат в статиите си: Ташо Ив. Ташев, ст. н. с. д-р Иван Карайотов, Светлана Пенева, Харалампи Баев, Александър Златарски, Георги Сотиров, Кирил Момчилов, Стоянка Кръстева.
Такива са и публикациите в сайтовете за: с. Попово, Община Болярово, Фейсбук/П4lii4kata Eli/ и др.
В сайта за Сливен срещу някои имена в Списъка на „100-те войводи”/от времето на д-р Сим. Табаков/ се пояснява, че Индже войвода е от ямболското село Попово.
Впрочем в кн. си „Ветрове” (2010 г.) е включена публикацията ми за Индже войвода в Интернет.
Категорично, безалтернативно за Индже от с. Попово пишат в книгите си: Недялко Григоров и Георги Бодуров, Божин Божинов, Стоян Куцемеров, Иван Стоянов, Жеко Дойчев, Веселин Игнатов, Михо Г. Михов, Атанас и Стойко Ташеви, Добрина Касърова, Павел Павлов, Иван Попов Руменов, Владимир Попов и Никола Вълканов.
В двуезичния национален информационен проект „Това е България” се разказва за поставянето на паметния знак (през 1981 г.) там, където е била родната къща на Индже в с. Попово.
Такова е сведението и в „Природни забележителности и паметници на културата”.
В сборника „Кърджали на географската карта” се казва: Според най-новите проучвания Индже Стоян е „родом от Папазкьой/Попово, община Болярово”.
В три учебника по литература за 10-ти клас (във връзка с Йовковия разказ „Индже”) се посочва Сливен или Попово село като родно място на героя.
До 2001 г. имаше различни събирания, теоретико-практически конференции, именуване на улица, на Земеделската кооперация и на кравефермата в с. Попово.
По случай 180 г. от гибелта на Индже Стоян (2001 г.) в с. Попово бе проведена Първата национална научна конференция.
На Трети март 2012 г. в с. Попово бе създадено дружество „Стоян-Индже войвода”. Тогава излезе „Златна книга за Стоян-Индже войвода” – издание на Дружеството. В нея са включени и ксерокопия, факсимилета, снимки за Индже и родното му село/Между другото, в книгите ми са събрани над 150 факсимилета – писмени твърдения на информатори от различни краища на България, които знаят от родители, деди, стари хора, че Инджето е от с. Попово или от Елховските села.
Внушителни са честванията през 2018 и 2019 г., отразени в медиите на Болярово, Ямбол, Бургас.
На честването през 2018 г. бе прожектиран научно-популярният филм за Индже войвода, излъчен по БНТ през 1986 г. В него говори най-големият информатор за Индже от с. Попово – Кула Георгиева Ченкова (от рода на чичото на Индже).
Документът за Енджи Станчо (Индже Стоянчо, Стоян/) от 1801 г. недвусмислено, макар все пак индиректно доказва, че Индже войвода е роден в с. Попово, в Боляровския край, Равна гора. И като кърджалия тук той не участва в бастисванията, а се проявява като благодетел и спасител (Вж. публикацията ми „Исторически сведения за Боляровския край” в кн. „Хайдушкото село” и в „Крайгранична искра” от юли и август 2020 г.). Този документ се потвърждава от редица фолклорни творби.
Не случайно в този регион е епицентърът на действията на Индже войвода. Тук са най-вече местностните названия по негово име. От този край са най-вече и четниците, ятаците и съгледвачите, конете, продоволствието.
Индже вйвода не е пришълец, а местен, роден, свой човек. „Автохтон”, който според митологията има право да владее земята и населението, но и отговорността да се грижи за тях (проф. Иван Маразов, д-р Ваня Колева и др.).
