Олигарските смятаха, че ще парализират работата на прокуратурата, ще бъдат оставени на спокойствие и те ще дирижират политическия живот, изтъкна юристът и бивш служебен премиер
Автор: Десант
САЩ наложиха санкции по закона „Магнитски“ на Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков.
„Голямата изненада за управляващата върхушка е името на Васил Божков, което създаде много проблеми, защото управляващите и президентът Радев не успяха своевременно да се разграничат от него". Това обясни пред БНТ проф. Георги Близнашки, юрист и бивш служебен премиер.
По думите на проф. Близнашки Васил Божков винаги е имал огромно влияние в политическия живот на страната.
„Сега ще трябва да се пренастроят и журналистите, и политическата върхушка, ще трябва да се разграничават от Васил Божков. От Пеевски се разграничиха доста по-рано", отбеляза той.
Според бившия служебен премиер няма да се спре до тук, но по-важно е как ще се използва всичко това, за да се въведе ред в държавата.
„Кое е важно да се разбере към днешна дата - че тези олигарси, които смятаха, че като започнат война срещу собствената си държава и я злепоставят зад граница, вече са се позиционирали на страната на доброто и никой няма да се занимава с тях, допускат груба грешка и те ще платят висока цена", заяви проф. Близнашки.
Според него изначалният замисъл от началото на прехода е бил тези олигарси да формират един икономически гръбнак, който да гарантира икономически суверенитет, но след убийството на Андрей Луканов тези хора излязоха извън контрол и решиха, че това, което им е предоставено, е за лично ползване, не разбраха, че трябва да връщат на държавата.
По думите на юриста, Пеевски е наследник на Илия Павлов, а Божков е фигура от началото на прехода.
„Развръзката е в определен смисъл неизбежна, въпросът е, че олигарсите не разбраха какво ги чака. Те смятаха, че ще парализират работата на прокуратурата, ще бъдат оставени на спокойствие, те ще дирижират политическия живот", коментира Георги Близнашки.
Юристът подчерта, че с тези санкции САЩ преследва свои цели, преследват техните геополитически сфери, България далеч не е толкова важна - „на тях им трябва държава, която да изпълнява указанията, които идват по веригата от задграничните фактори".
Борисов, Пеевски и Гешев да бъдат съдени за тероризъм и геноцид, ако станем правова държава
.
Насилието срещу обикновените граждани най-често е осъждано като проява на „тероризъм“. Терористичните актове могат да бъдат извършени от отделни хора, от групировки, или дори от държави, чрез властта в тях, като за управлението това е вид диктатура. Терорът служи като средство за натиск, насаждайки несигурност и страх, като в същото време се опитва да предизвика симпатия или готовност за подкрепа.
В женевската декларация срещу тероризма от 1987 година съдържа следните определения за тероризъм:
Отмяна или нарушаване на гражданските права и свободи, записани в конституцията и законите под предлог, че се противодейства на тероризма.
Превръщането в полицейска държава се изразява в: наблюдение, подслушване и следене на неудобни граждани, манипулация на новините, необосновани арести, фалшиви обвинения и извънредни съдилища.
Кои от тези условия не са „изпълнени“ от модела „Борисов-Пеевски“? Нима този модел не гарантираше безгранична власт на управлението чрез подчинение на уж независимата прокуратура? Държавното обвинение се превърна в придатък на изпълнителната власт плюс задкулисната такава, а силовите и контролиращите структури като МВР, тайни служби, ДАНС, НАП, КПКОНПИ, КЗК, АДФИ и пр. са инструментите за натиск, преследване и „размазване“, както се изразява Борисов в някои изтекли към медиите негови разговори. Преследвани и репресирани са не само бизнесмени с цел да плащат такса „спокойствие“, но и политици, журналисти и граждански активисти, които са неудобни или считани за врагове на властта. Арести, повдигане на обвинения, ограничаване на възможностите за работа и бизнес, подслушване, следене, заплахи…
Всичко това характеризира модела „Борисов-Пеевски“, който е усъвършенстван вариант на Ахмед Доган, който проповядва разпределение на баницата, т.нар. “библиотекари“.
***
Геноцидът е организираното унищожаване на хората с основна цел да сложи край на тяхното колективно съществуване. Следователно за прилагането на геноцида са необходими централизирано планиране и вътрешен механизъм за неговото прилагане, който превръща геноцида в държавно престъпление, тъй като само държавата е снабдена с всички ресурси, които могат да бъдат използвани за изпълнение на подобна политика. Обикновено геноцид се извършва под лозунги за патриотизъм и бъдещо благоденствие и стабилност.
Една от проявите на геноцид е влошаването на условията за живот на части от населението или на повече групи. Това от своя страна ограничава и възпрепятства възпроизвеждането и води до демографска криза.
През последните 10 години България е рекордьор по намаляване на населението и брой емигранти на глава от населението. Според британското издание „Икономист“, „Балкан Инсайт“ и ООН, страната ни е задминала по тези тъжни показатели дори Босна и Херцеговина, която е била няколко години във война. По броя напуснали страната водим дори на Сирия, където се водят бойни действия от над десет години.
Над 2,5 млн българи живеят в чужбина, като 49 на сто от тях заявяват, че са напуснали родината заради лошото управление, невъзможност за кариерно развитие и неудовлетвореност от условията за труд и ниско заплащане. Всички тези спънки са плод на некачествено управление. Една от основните причини за търсене на по-добри условия за живот, образование и работа навън е огромната корупция в България. Заслугата, без съмнение, е на модела „Борисов-Пеевски“, довел до безконтролност на управлението и прокуртурата и разпад на ценностната система.
У нас няма бомбени атентати, нито от възродителния процес насам някой е сменял имена и прогонвал по етнически признак. Но бяхме подложени на управление, което използваше методи на геноцида и тероризма, за да държи в подчинение и страх големи групи от населението с цел облагодетелстване на малки кръгове. В интерес на тези „избрани“ кръгове е и обезлюдяването на цели области, довеждането на чести от населението под чертата на бедност и превръщането на България в територия. Прибавете към това предателската политика в услуга на интересите на други държави.
Обществото трябва да е наясно, че давност и прошка за подобно управление не може да има, защото рискуваме да се повтори. Вече допуснахме такава грешка.
