То изиграва съществена роля за революционизирането на българското население от този край
Автор: Атанас Коев
Нишкото въстание от 1841 г. е стихиен селски бунт на населението от Северозападна България, с център района на Ниш и околността му. То е предизвикано от острото недоволство на селяните от този край, поради нежеланието на османските власти да пристъпят към изпълнение на обещанията дадени в Гюлханския хатишериф от 1838 г. и особенно от неизпълнението на поземлената реформа.
Друга съществена причина за бунта е жестокият терор, упражняван над беззащитното българско население от местните турски земевладелци.
Нишкото въстание избухва през април 1841 г. първоначално в село Каменица, намиращо се на североизток от Ниш. Наскоро след това то се разраства по долината на река Нишава, в района на Запланско и в няколко села във Видинския край. Най-голям размах обаче бунтът получава в Нишкия пашалък, където е извършена предварителна подготовка сред местното българско население.
За повдигане революционния дух на бунтарите голяма роля изиграват четите на Милое Йованович, действаща в районите около Ниш, на войводата Никола Сръндак, наброяваща около 1000 души исражаваща се по течението на Кутинската река, на войводата Стоян Чевдар и др.
Най-голям размах Нишкото въстание получава в района на Лесковац, където войводите Георги Янкович и Станко Бояджи успяват да поведат след себе си над 5000 селяни от този български край.
В края на април 1841 г. въстаническите сили настъпват към Ниш и се готвят да го превземат. За да спечели време, неговият управител влиза в преговори с войводата Милое Йованович. Докато преговаря с него, той успява да събере около 2000 души турски башибозук, които впоследствие са подкрепени и от артилерия. С тези сили нишкият управител се насочва срещу въстаналите български селяни. Възползвайки се от лошото им въоръжение, бързо успява да ги разгроми и разпръсне.
При потушаването на бунта са избити няколко хиляди селяни от разбунтувалите се села. На разорение, разграбване и опожаряване са подложени над 240 български селища. Зверствата на османските власти принуждават над 10 000 наши сънародници да напуснат родните си огнища и да потърсят спасение във вътрешността на съседна Сърбия.
Жестоките репресии над българското население след разгрома на бунта в Нишко предизвикват силното недоволство на прогресивната европейска общественост. До турското правителство са изпратени редица протестни ноти и петиции.
За да заблуди западните държави, Високата порта се престорва, че нищо не знае за ставащото в Нишкия пашалък. Тя посочва, че действията на местните османски власти в тези територии не са санкционирани на централно ниво и са извършени без нейно знание и съгласие.
Въпреки това султанът е принуден да предприеме известни мерки за „успокоение“ на въстаналото българско население от този край, изпълнявайки някои от дадените в Гюлханския хатишериф от 1838 г. обещания. Намалява и произволът над беззащитните селяни от страна на едрите турски земевладелци.
Същевременно правителството в Цариград ускорява осъществяването на предприетата поземлена реформа в Севорзападна България.
Въпреки неуспеха си, Нишкото въстание от 1841 г. изиграва съществена роля за революционизирането на българското население от този край. Той поставя началото на поредица от бунтове в тази част на Османската империя, които държат в непрекъснато напрежение турската власт.
