Важна част от дейността на просветното средище в турската столица съставляват големият брой организирани сказки и театрални постановки
Автор: Атанас Коев
През 1849 г. в Цариград се се обособява българска църковна община към изградената по това време черква „Свети Стефан“. В нейното учредяване участват видните наши възрожденски дейци: Георги Сава Раковски, Неофит Рилски, Александър Екзарх, Гаврил Кръстевич и др.
Постепенно общината придобива характер на централна институция, която да представлява интересите на народа ни пред Високата порта, като съдейства за създаването на редица български културно-просветни организации в турската столица-училище, читалище, организацията „Българска книжнина“ и др.
На 10 април 1866 г. общината ни в Цариград основава читалище, като инициатор на тази идея е Българската духовна дружина – просветна организация, учредена в турската столица през 1864 г. Целите, които тя си поставя са подпомагане на просветното дело в Македония и Одринско, като същевремнно снабдява с книги редица селища в тези райони и изпраща учители в училищата ни в Солун, Вардар, Охрид, Ресен Битоля, Струмица, Неврокоп (дн. Гоце Делчев) и др.
Веднага след създаването си, българското читалище в турската столица групира около себе си едни от най-видните наши дейци от този период. Много голяма роля за превръщането му в значителен културен и просветен център изиграва изявеният наш възрожденски деец Петко Рачов Славейков, който е и един от дългогодишните му председатели.
Наскоро след учредяването на културната ни институция в Цариград, в нея се изгражда библиотека, в която започват да се получават излизащите в османската империя български вестници и списания. В читалището се устройва печатница, която отпечатва неголям брой книги.
Важна част от дейността на просветното средище в турската столица съставляват големият брой организирани сказки и театрални постановки, които привличат вниманието на голяма част от цариградската българска колония.
Културната ни институция в Цариград става инициатор за организирането на т. нар. Македонска дружина през 1871 г., обединяваща редица български обществени дейци, които си поставят задачата да подпомагат просветното ни дело в Македония и да се борят срещу гръцката и сръбската пропаганда в тази наша област. В състава на първото и ръководство влизат Г. Груев, Л. Йовчев, бъдещият екзарх Йосиф I и др.
Дружината просъществува до 1874 г., преодолявайки редица препятствия от страна на османските власти.
Читалището ни в турската столица участва дейно в създаването на Българското благодетелно братство „Просвещение“ на 23 март 1869 г., като основна роля в организирането му отново изиграва Петко Рачов Славейков.
Една от основните цели на братството е да просвещава децата на бедните наши занаятчии, дошли да търсят препитание в Цариград и в близките около него селища. Веднага след създаването си то открива редица български училища, които снабдява с учебни помагала и пособия, книги, вестници и списания.
Организацията просъществува до началото на Руско-турската война (1877-1878 г.), като сред по-известните ученици, подпомагани от нея, са Георги Измирлиев, Трайко Китанчев и др.
Българското читалище в столицата на османската империя взема дейно участие в борбата на народа ни за извоюване на църковно-национална независимост. Богатата му и разнообразна дейност постепенно го превръща в център на читалищата ни в Турция до Освобождението.
Поради стеклите се неблагоприятни обстоятелства за българската колония в Цариград след края на Руско-турската освободителна война то е принудено да прекрати своята дейност. Така престава да съществува един от големите ни културно-просветни центрове, допринесли много за духовното издигане на сънародниците ни по време на турското робство.
