На 7 април се навършват 105 години от рождението на видния социалдемократ
Автор: Атанас Коев
На 7 април се навършват 105 години от рождението на Петър Дертлиев – изявен български политически деец от 30 и 40-те години на ХХ век, както и след 10 ноември 1989 г. Видният социалдемократ е лидер на възстановената от него Българска социалдемократическа партия (БСДП), присъединена към Съюза на демократичните сили (СДС) след неговото създаване.
Бъдещият политик е роден на 7 април 1916 г. в плевенското село Писарово. Завършва медицина в София през 1941 г. и след като се дипломира, за кратко е асистент в Катедрата по анатомия на Медицинския факултет.
Кариерата му е белязана от политическо преследване, упражнявано над него от комунистическата власт, като в периода 1946-1957 г. е по лагери и затвори. От 1957 до 1963 г. д-р Дертлиев работи в Тубдиспансерите за деца в Трявна и в Перник. След това до пенсионирането си през 1984 г. е завеждащ Флуорографското отделение на Института по туберкулоза към Медицинска академия.
Петър Дертлиев, по собственото му признание, е социалдемократ още още от юношеска възраст. Като ученик и студент участва в редица стачки и заема открити позиции по наболели социални проблеми. Във връзка с това през 1938 г. е следствен за нелегално печатане и разпространение на материали със социалистическо съдържание по време на провеждане на избори.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. д-р Дертлиев е член на Комитета на Отечествения фронт в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в Медицинския факултет. Същевременно е избран за секретар на Съюза на социалистическата младеж.
Постепенно заклетият социалдемократ минава в опозиция на отечественофронтовската власт, обявявайки се открито срещу налагащия се насилствено комунистически режим в страната. Заради това през 1946 г. е изпратен в лагера „Росица“.
Същата година той е избран за народен представител във Великото Народно събрание и е освободен от лагера. От парламентарната трибуна д-р Дертлиев подлага на остра критика налагания от комунистите тоталитарен режим на управление в България. Поради тази причина депутатският му имунитет е отнет, като е съден и осъден на десет години затвор за контрареволюционна дейност.
Присъдата си излежава в лагерите в село Венчан и на остров Белене, в Плевенския затвор и в наказателното отделение в затвора за рецидивисти в Пазарджик.
Времето, прекарано от него по лагери и затвори, не води до промяна на политическите му възгледи и той си остава убеден социалдемократ и отявлен антикомунист.
След демократичните промени, настъпили в България през есента на 1989 г., Петър Дертлиев става инициатор за възстановяването на БСДП, като е избран за неин пръв председател. Веднага след това той присъединява Социалдемократическата партия към новосъздадения СДС.
Избран е за депутат в Седмото Велико народно събрание от квотата на СДС. През 1990 г. кандидатурата му е предложена за президент на България, но тя не е приета от Българската социалистическа партия с мотива, че е краен антикомунист.
Д-р Дертлиев приема новоприетата конституция на Република България, като не се съгласява с позицията на 39-те народни представители, напуснали Парламента в знак на несъгласие с нея. През 1991 г. изважда БСДП от СДС, като прави опит да сформира силно социалдемократическо ядро в страната.
Във връзка с това създава Съвет за сътрудничество, в който участват Алтернативната социалистическа партия, Гражданското обединение за републиката, Зелената партия, Политически клуб „Екогласност“ и др.
Той се обявява против коалиция с БСП. През 1994 г. е избран за пръв председател на Политическия съюз „Демократична алтернатива за републиката“ (ДАР).
Петър Дертлиев се оттегля от активна политическа дейност през 1998 г., като остава почетен председател на БСДП. Умира на 5 ноември 2000 г., като с дейността си след 10 ноември 1989 г. маркира трайна диря в политическия живот на България в най-новата ни история.
