„Не е достатъчно да гледаш напред. Трябва и по-високо!“ Мария Атанасова, прекарала 13 999 часа в небето над света
Само 5 процента от пилотите в най-модерните авиокомпании в света са жени. Най-висок е процентът в
Индия - 12,4, като в Zoon air oт 90 пилоти по-красивата част са 30.
В България никой не е правил статистика, но има неща в тая област, с които сме удивлявали света.
Първата жена участничка в боен полет е българка. Това е самараянката Райна Касабова, която едва 15-годишна, лети над Одрин през 1912 г., но за нея е писано толкова много, че едва ли има читател, който да не знае за подвига й.
Най-популярната жена пилот е Мария Атанасова (1926-2000), летяла 21 години по всички маршрути на авиокомпания „Балкан" във всички възможни атмосферни условия - сняг, мъгла, сред буреносни облаци, мълнии, приземява се само с един работещ двигател... Не загубва самообладание, дори когато пилот до нея, заслепен от мълния, загубил ума и дума и управление. Тя му отцепва един шамар, та спасява положението.
През 1965 г. по време на екстремни атмосфер и условия в контролната кула на лондонското летище „Хийтроу" всички са смаяни: женски глас на чист английски език иска разрешение за кацане. На борда на самолета има 73 пътници. Разрешение е дадено, после всички служители от летището посрещат Мария Атанасова в шпалир и ръкопляскане като герой на деня. Английски и чуждестранни журналисти не вярват, та се налага българското посолство да ги разходи да се уверят сами.
Мария е завършила военно въздушното училище в Долна Митрополия през 1950 г. заедно с 8 смели момичета, но всички са съкратени по силата на някакво Женевско споразумение. Мария стига до Вълко Червенков и е единствената от тях, която влиза в пилотската кабина след това. Летяла е 13 999 часа на Ли 2, Ил 14,Ил 18 и Ту 134.
През 1974 г. я уволняват за броени минути (въпреки че е Герой на социалистическия труд от 1966 г. и кавалер на орден „Георги Димитров“ през 1971 г.) без обяснения.
Заживява скромно, каквато си е била цял живот, в малкото родопско селце Солище. Събира минерали, особени камъни, не знае какво е лекар и аптека, лекува се, когато трябва, с билки, познавачка е, както с някоя чашка ракия, вино и спомени.
Почива забравена от всички през 2000 г.
Колкото Мария е тиха и скромна, пълна нейна противоположност е Роза Георгиева - жена храбрец, бохем, властелин на тайни на социализма и душа на всяка компания.
Родена е през 1935 г. През 1963 г. е вече пилот не къде да е, а в правителствения авиоотряд 28, обслужващ ЦК и Политбюро. Неведнаж е разхождала по света и Тодор Живков. Прекарва часове във въздуха, но и в прочутия български хайд парк „Бамбука". Другарува със скандални бохеми от софийския бомонд, за което неведнаж влиза в конфликт с ръководството на отряда.
Поддържа пропилите се пилоти, свалили израелския пътнически самолет с 58 души, сред които и деца Константин Санкийски и Борис Петров. ДС се занимава с нея, но не смее да я пипне, защото държи под ръка скрити документи за загадъчни смъртни случаи сред авиатори и самолетни катастрофи. Но при поредна дързост чашата прелива и я уволняват на бърза ръка през 1978 г.
Лично Тодор Живков я пита: „Сега какво да те правя?“. „Аз на майтап му отвърнах: Е, какво пък, я ме пратете представител на БГА „Балкан" в Лондон. И той ме изпрати" - сподели ми на чашка в едно великотърновско кафене през 1991 г. тя. Издателството на моя приятел и колега Марин Крусев отпечата тогава скандалните й спомени „Възторжена безпътица".
В британската столица тя става близка с кралския двор и започва голям износ на българско вино в Англия. Но не мирясва и се сближава с Иван Михайлов в Италия. Той толкова й се доверява, че двамата правят шест касети разговори.
Роза се свързва с наш офицер е от разузнаването и предлага да наеме от италиански авиолинии самолет да прави демонстрации във въздуха, в един момент да кацне на шосето пред дома на Иван Михайлов, в това време български агенти да го изведат и настанят в машината и... дим да ги няма. До София.
В ДС започват дълги умувания. Шеф на Първо главно в Васил Коцев - ВИК, наричан виртоузът на разузнаването, заместник му е Владо Тодоров, който ще е прототип на романите за Емил Боев на Богомил Райнов. Всичко приличало на филм за Джеймс Бонд, но везните клоняли към разрешение.
Но в това време италианските тайни служби не спяли - при Роза, която шанторила между Лондон и Рим, се явил агент, който й казал: „Ако наистина решиш да ставаш нова Хана Райч, Рим ще вдигне дипломатически скандал... Малко ли ви е там в София историята със Сергей Антонов?!".
Било 1982 г. Агентът си заминал, а нашите хора свили знамената.
След промените Роза Георгиева навлезе в бизнеса. Нарекоха я Винената кралица. Името й се замеси в скандал с голф игрище, далавера за милиони долари и чужденци, не успя да издаде втори том с още по-скандални мемоари, а магнетофонните записи с Иван Михайлов изчезнаха.
Роза почина внезапно, готвейки се за шестдесетгодишния си рожден ден.
Емилия Гърбова е летяла 30 години на 9 типа самолети и има 12 321 полета. Със звание подполковник тя е обучил толкова летци, че техните и брой вероятно надвишава 50 пъти броя на летците ни днес.
Тя е първата жена, летяла самостоятелно на боен самолет, била е командир на звено, щурман на ескадрила.
Емилия е нежната половинка на единственото в България семейство летци - омъжена е за летеца Георги Гърков с когото се запознава в школата в Долна Митрополия.
Това са само малка част от наши жени амазонки на въздуха.
Ще добавим само още две - старши лейтенант Станислава Белчева, която преди две години стана първата българка, извършила бойни стрелби с летящите танк Ми 24 и Валентина Цветкова - единствената жена в света, командир на правителствен самолет „Фалкон". Всичко в живота си тя е постигнала само с конкурси: класиране в националния отбор по висш пилотаж, назначаването й в „Хермес еър", накрая във „Фалкон“.
