Най-впечатляващо е погребението на знатна девойка в изискано сватбено облекло, изработено с венециански тъкани
Автор: Десант
10 археолози от Националния исторически музей (НИМ) са провели през 2020 г. проучвания на 22 археологически обекта. Сред тях могили и крепостни селища на територията на цялата страна, които вече са изложени в Залата за временни експозиции на третия етаж.
Експозицията е наречена „Древни находки" и в нея са представени новите открития на сезон 2020 г. Проучването е извършено с подкрепата на Министерство на културата, НИМ, съвместно със Софийския университет.
„Това е един успешен археологически сезон с интересни находки и нови открития", каза директорът на музея Бони Петрунова.
Изложбата е трябвало да бъде открита още през декември, но заради пандемията от коронавирус е открита тази седмица, посещаемостта е 30%.
За най-впечатляващо се смята откритието в Акре Калиакра на гроба на рано починала девойка, погребана като булка. Тя се изследва от археолозите, като силно впечатление прави, че момичето е положено във вечния си дом с облекло, изработено от най-скъпите тъкани, произвеждани във Венеция. Затова се смята, че девойката е била знатна дама, очевидно представител на висшата администрация. В косата й пък има златна нишка.
Находката е наречена „Възстановка на погребален обред "Сватба - погребение". Изложени от откритията са обици, сферични копчета, златен пръстен с камък от планински кристал.
Обект на внимание на археолозите е бил и остров Калиакра. Проучени са античните периоди и са изложени останки от IV и V век - материали от активната търговия.
"Най-златни", така наричат прекрасните съдове от Балей археолозите. Сред новите обекти в изложбата е крепостта на архангелите, която представя материали от 5-то хилядолетие до XIII век. Предстои пък да се започне и работа на остров Свети Тома в Ахтопол, където се разкрива манастир "Св Йоан предтеча", обясни още плановете Петрунова.
Във витрините с находките от Калиакра са изложени амфора, керамика, която е импорт от Северна Африка и различни монети.
Проучвана е и крепостта Кокалянски урвич до София, като намерени от нея са изложени в НИМ нож, фибула с две човешки лица, кухненски плот, сребърна аспра на Иван Александър с Михаил Асен и други.
Във витрините са показани артефакти и от манатирския комплекс "Христос Спасител" в Созопол - сред тях монети, парче от настилка от пода, коланни токи, монети, пръстени от сребро и бронз.
Находки има и от с. Терзийско, Троянско, купа и антропоморфна фигура пък са намерени в некропола от късната бронзова епоха до видинското село Балей.
Проучвана е и античната крепост в Равадиново. Там са открити старинни монети и керамични прешлени за вретено, резе, железен топор, каменни бойни топки и фрагменти от амфори.
От крепостта Дрюз, с. Дъбница, са изложени капак за зърнохранилище, интересен фрагмент от каменна маса и столчета от стъклени чаши, както и предмети, свързани с духовния живот и вярванията - култови масички, присъстват и елементи от въоръжението - железни върхове за стрели, оловни тежести за прашка.
От крепостта Балък дере в Ивайловград присъстват гривна, обици, капаци за съдове, връх на копие и на стрела.
За първи път през 2020 г. са проведени археологически проучвания на нов обект на НИМ. Той е от изключително значение за историята на земите в района на Югозападна България. Укреплението в м. „Св. Архангел“ над с. Дъбница, в подножието на рида Дъбраш, Западни Родопи, е непрекъснато обитаван през период от близо 6000 години – от ранната каменно-медна епоха до късното средновековие.
Редовните проучвания през миналата година са предизвикани от многобройните набези на иманяри, в следствие на които са унищожени археологически структури от различните периоди на обитаване на обекта. Укреплението „Св. Архангел“ е пряко свързано с намиращия се наблизо античен град Никополис ад Нестум, основан от Римската империя в началото на II в.
