Няма кой да продължи традициите на самобитната бусинска керамична школа


Няма кой да продължи традициите на самобитната бусинска керамична школа
Снимки: Авторът и архив
09 Септември 2020, Сряда


А някога в трънското село Бусинци е било открито първото в България керамично училище. Днес дори не можеш да си вземеш и сувенир за спомен от местния музей

Автор: Диана Славчева

Няколко са легендарните керамични школи в България. И край най-известната троянска керамика и царствената великопреславска керамика, се нарежда и самобитната бусинска керамика. 

През XVIII-XIX век в близкото до Трън село Бусинци, край което има находище от кафява глина с много високо качество, започва да процъфтява грънчарския занаят. 

Според Виолета Василчина, местните майстори в средата на деветнадесетото столетие са наброявали около 300 човека. Горе-долу толкова са били и къщите в селото, така че убедено може да се твърди, че във всеки дом е имало по един грънчар и съответно по една работилница.

По данни на художника Светлозар Пармаков, бусинските грънчари са изработвали своите  произведения в големи количества и са успявали да ги продават в западните части на България, Гърция, Сърбия, Банат. „Уикипедия" посочва, че бусински съдове пътуват до Сирия, Египет, Тунис и др., доставят ги в Цариград в султанския дворец Топкапъ.



В края на XIX в. Константин Иречек в своите „Пътувания из България“ посочва селото като център на особена грънчарска индустрия, която по форма и орнаментика е много стара.



Директорът на Музейния комплекс в Берковица преди години писа в „Десант", че през ХІХ в. берковските занаятчии изпращали младежи в Бусинци, Трънско, да чиракуват и изучават тайните на грънчарството. Затова и берковската керамика по отношение на орнаментика, цветове и форми е сходна с бусинската (Виж: Неповторимото очарование на берковската керамика).

Един от най-прочутите грънчари от Бусинци е майстор Костадин Гигов, който успешно представя школата по време на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. Там той получава първа награда, подкрепена от парична сума, с която построява хубава къща в селото.

В легенда се превръща и неговият син Петър Гигов. Негови творби може да се видят в Лувъра, в Музея на човека в Париж, в музейни сбирки и колекции в САЩ, Япония и Русия. 


На снимката: Петър Гигов зад грънчарското колело

Със съдовете, които бракува поради лошо изпичане, той украсява своята работилничка. Днес тя е част от музея на бусинската керамика, открит тъкмо по негова инициатива през 1982 г. в едноименното трънско село. 


Грънчарската работилница на Гигов през 1979 г.

​В него се пазят около 1300 стомни, делви, чаши, паници, гювечи, гърнета и други най-разнообразни глинени форми, излезли под ръцете на над 1000 майстори от селото и околността. Тук може да се види и над 100-годишна пещ, на която са работили майсторите Костадин и Петър Гигови.



Селото обаче трудно може да се открие от туристите, решили да го посетят. То се намира вляво от пътя Трън - Стрезимировци, където е близкият граничен пункт със съседна Сърбия. На разклона към него обаче погледът привличат най-вече кафявите табели, указващи, че в тази посока са Леворечкият и Пенкьовският манастири. На скромен бял фон с черни букви между тях е сврян надписът „Музей на киселото мляко", под който скромно се мъдри и споменаването на музея на бусинската керамика. 

В скоби ще поясним, че музеят на киселото мляко е в отсрещното на Бусинци село Студен извор - родно място на големия наш учен и лекар Стамен Григоров, откривател на лактобациликус булгарикус. И именно в бусински съд, най-вероятно с популярната рукатка, той е пренесъл в Женева българското кисело мляко, което е използвал за изследванията си. 

Няма лошо, че и двата музея са обединени в една табела, но някак си това ги прави незабележими за любознателния пътник. 
В самото Бусинци няма как човек да се лута в търсене на експозицията - тя е още в началото на населеното място и сградата се отличава със своята впечатляваща архитектурна осанка на фона на скромните селски къщи. Уредничката посреща любезно посетителите и ги увлича в сладкодумната си беседа, разкриваща тайните на старинния занаят.



Но, за съжаление, тук не се продават никакви сувенири и няма как да си вземеш нещо за спомен, с което да запазиш за себе си късче от магията на бусинската керамика. А допреди години е имало майстор, който правел демострации, като посетителите можели сами да изваят някакъв съд, който после взимали у дома си. 

Още по-тъжното е, че днес няма и кой да продължи стародавните традиции. След като преди няколко години умира и последният майстор, грънчарските колелета спират да се въртят. Правени са опити да се обучават млади хора в занаята, но така и никой от тях не пожелава да се посвети на глината. 

В момента се е намерил един грънчар, който да прави демонстрации в музея, но все още неговото назначение от общинската администрация се бави неясно защо. 

Въпреки неуредиците, посещението в този храм на грънчарското изкуство е преживяване, което не бива да се пропуска. А да се надяваме, че въпреки възходът на модерната промишлена продукция, търсенето на съдове, изработени от глина - хем екологични, хем изящни като произведения на изкуството, никога няма да престане и лека-полека може да се стигне до своеобразно възраждане на позабравения грънчарски занаят.

Апропо, в Бусинци е открито първото в България керамично училище. През 60-те години на миналия век обаче то е трансформирано в малък керамичен цех на местната занаятчийска кооперация, просъществувал почти до края на ХХ век. Едва ли е толкова утопично човек да се надява в бъдеще в Трънски край да се възстанови старата керамична школа, което би могло да спомогне и да се спрат все по-засилващите се процеси на обезлюцяване на това приказно кътче от хубавата ни татковина.

Четете още по темата в „Десант": 
Големият майсторлък на грънчарите от село Бусинци
В царството на грънците


В категории: Добри Вести , Занаяти

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки