На 1 септември се отбелязва началото на новата църковна година или, както се е наричало още в древността, „началото на индикта“.
През VI век, по времето на имп. Юстиниан I, във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. ινδικτιων; лат. indictio – обявяване), периоди от 15 години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци.
Самата дума индикцио в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година, като по този начин с новия индикт на императора е започвала новата финансова година на империята. Според някои специалисти системата на индиктионите има египетски произход.
Официалното византийско изчисляване, т. нар. индиктиони на имп. Константин Велики, е започвало на 1 септември 312 г. Във Византия църковната година не винаги се е отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, така и на Изток, е било много популярно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се е смятал 1 март или 25 март – св. Благовещение. Като цяло, тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се смята за късновизантийско явление.
На този ден Църквата припомня как Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на св. пророк Исайя (61:1-2) за настъпването на благоприятната година (Лука 4:16-22). Византийците са виждали в това четиво указание от Господа за празнуването на Новата година. Преданието е свързало това събитие с 1 септември.
На 1 септември православната църква отбелязва и Симеоновден - християнски празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка св. Марта. Именно с него се полага началото на църковната Нова година.
Сред българите денят е известен още като „Симеон орач”, „Симеон сърп”, „Симеон брульо”, „Летен полазник”.
Симеоновден се счита за земеделската нова година, когато започват есенната оран и сеитба и събирането на орехи.
На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симона, Симо, Сима, Мона, Марта.
