След жестокото смазване на Априлското въстание тази наша емигрантска организация развива огромна дейност в помощ на българското население, намиращо са в много тежко положение
Автор: Атанас Коев
Българското человеколюбиво настоятелство е една от последните организации на емиграцията ни в Румъния през 70-те години на XIX век. Тя е създадена от привърженици на умереното революционно течение, които вземат връх в периода 1875-1877 г. От нейното създаване на 21 август се навършват 145 години.
Това става на същата дата през 1875 г. в румънската столица Букурещ от привърженици на видния наш революционен деец Кирияк Цанков. Настоятелството си поставя като първа основна задача в този момент да подпомага пострадалите от въстанието срещу османската власт в Босна и Херцеговина.
След жестокото смазване на Априлското въстание в България през пролетта на 1876 г. тази наша емигрантска организация развива огромна дейност в помощ на българското население, намиращо са в много тежко положение.
Една от най-големите изяви на Българското человеколюбиво настоятелство обаче е материалната и финансова подкрепа, оказана от него при сформирането на четата на поета революционер Христо Ботев. Членовете на настоятелството съдействат активно за въоръжаването и окомплектоването на четниците, както и за набавянето на необходимото продоволствие за отряда.
На 10 юли 1876 г. организацията на умерените български революционни дейци се преустройва, като се преименува съответно в Българско централно благотворително общество (БЦБО). За това голяма роля изиграва руснакът Владимир Йонин, пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на обществото. Йонин е избран за почетен председател на БЦБО, а в ръководството му са включени редица видни български емигранти-Киряк Цанков, Олимпи Панов, Иван Вазов, Стефан Стамболов и др.
Първоначално в организацията са включени представители на радикалното революционно течение и на консервативните умерени среди на българската емиграция във Влашко, но на Общо събрание на обществото, провело се от 18 до 22 ноември 1876 г. превес вземат представителите на второто течение. Това веднага се отразява на духа на изработената програма на БЦБО. В нея намира място идеята на умерените за създаване на независима българска държава с монархическа форма на управление.
Независимо от това обаче, организацията развива огромна дейност за сплотяване силите на нашето национално-освободително движение след кървавото потушаване на Априлското въстание.
БЦБО не само оказва голяма помощ на пострадалото от турските жестокости българско население, но се включва и активно в набирането на наши доброволци за избухналата през лятото на 1876 г. Сръбско-турска война. Впоследствие, след нейния край, чрез материалната подкрепа на славянските комитети в Русия то поема издръжката на завърналите се в Румъния от Сърбия български доброволци.
За да пропагандира своите цели и задачи и да привлече европейското обществено мнение в защита на народа ни БЦБО използва основания от Христо Ботев вестник „Нова България“. Там се появяват множество статии и материали, отразяващи тежкото положение на сънародниците ни след погрома на бунта.
Когато започва подготовката за Руско-турската война (1877-1878 г.) последната наша емигрантска организация във Влашко се включва активно в набирането на български доброволци за формиращото се Българско опълчение.
След началото на военните действия БЦБО се обръща със специално „Възвание“ към народа ни. В него се настоява българите да подкрепят с всички сили и средства действията на руските войски на наша територия. В същото това „Възвание“ обществото обявява и официалното прекратяване на своята дейност.
Така престава да съществува последната емигрантска организация на българите в Румъния, оставила трайна диря в нашата революционна възрожденска история.
