Децата им все повече приличат на жив щит, на извинителна бележка за тяхната безотговорност
Автор: Христо Стоянов
Гледам майките на децата в неравностойно положение и си спомням за трагедията с тринайсетте убити деца от с. Ястребино. Нали си спомняте, че партизаните се крият зад тях - въоръжени и стрелящи, разбира се. Изкарват децата като жив щит пред себе си. И, разбира се, биват избити. Чия е вината за тяхната смърт...
Мисля, че отговорът е ясен. Днес интервюират майките на деца в неравностойно положение извели децата си като ястребинчета на протеста. И които говорят за цинизма на управляващите, ако извадят водните оръдия срещу тях.
А те, че са извели децата на тази жега, под слънцето, сред зурните и вувузелите, свирките, крясъците не е садизъм. Едно такова дете не се шашка от тази гюрюлтия, от този шум, от тази неуправляема тълпа. Тези деца имат нужда от спокойствие.
Когато излязоха преди време, поставиха социални искания и те се изпълниха. Да, знам, че трябва да има дневни центрове, за да могат майките (родителите) да оставят децата си, докато работят, докато се развиват професионално.
Но сега са излезли с политически искания, при това жертвайки децата си. Ами ако се намесят службите за защита на детето.
Защото в момента тези деца са изложени на противоестествени за тях условия, експлоатират ги (защото това е експлоатация)... С една дума - цинизъм...
Гадно ми е. Още по-гадно е, че тези деца не случиха и на родители. Гадно е да се каже, но това са фактите... И тези жени се "борят" за доброто на децата си.
Децата им все повече приличат на жив щит, на извинителна бележка за тяхната безотговорност. Защото е безотговорно това.
Извинете, „безотговорност" не е точната дума. Точни думи са „цинизъм, садизъм, простащина"...
Източник: Фейсбук страницата на писателя Христо Стоянов
