Един разказ за храбрата българка, повела ромеите по опасен път
Автор: Десант
Местности и природни забележителности, наречени Момина скала, има на много места в България - край Локорско, Маджарово, Храбрино, кърджалийското село Широко поле и къде ли още не. Но има една, която се извисява край петричкото село Камена, която вече почти вече 10 века напомня за Беласишката битка. С нея е свързана една легенда, която историкът Димитър Тренчев е включил в сборника си „Подгорски пътеки", издаден през 1990 г.
В книгата „Миналото на Коларово" (2006 г.) Георги Гоцков изтъква: „Във всяко село се разказва нещо, свързано със събитията в Самуиловата крепост. В селата Коларово, Самуилово и Камена се разказва една легенда, свързана с тези събития. Това е легендата за Момина скала, разказана от Атанас Георгиев, Севда Митрева, Златко Митрев, Ягна Ташова и др. и литературно оформена от Димитър Благоев Тренчев. Макар и легенда, тя крие голяма историческа истина".
А ето и самото предание, както го е преразказал Димитър Тренчев:
„30 дни Василий напада крепостта на Самуил, но българите се защитават храбро. За да сломи храбростта им и да вземе крепостта, византийският император изпраща отряд избрани войници, начело с Ксифий да заобиколят в гръб самуиловата укрепителна линия...
Било месец юли, когато ромеите минават през планината Беласица. Там по билото пасели стадата на българите от котловината.
Младата девойка Ружа била пастирка. С тъга и надежда гледала надолу към Ключката клисура. Там се водел неравен бой. За българско се биели нейното първо либе и нейните братя!
Внезапно пред нея се явил млад, хубав воин, облечен в богати одежди. Започнал да й говори на роден език. Помолил я да му покаже път за Ключ. Обяснил, че с отряда си отивал на помощ на българите. Ако тя изпълни искането, ще бъде богато надарена.
Трепнало от радост сърцето на девойката, че ще има възможност да помогне на братята си и на своя избраник, които сега се бият долу с омразния враг. Тръгнала тя по стръмната планинска пътека, до нея военноначалникът и само на няколко крачки назад вървели войниците.
Но неволно дочула говор чужд, неразбираем за нея език. Тръпки преминали по тялото й: „Не, не са свои, чужди са! Не отиват на помощ на наште?!"
И страшна мисъл проблеснала в съзнанието й: „Аз ще предам своите, своя любим!? Къде съм тръгнала?!". И повела вражеският отряд по стръмна пътека към пропаст и скали...
Разбрал коварният ромеин, че девойката ги води по опасен път. Заплашил я със смърт, ако не ги води, закъдето са тръгнали. Опитал се да я хване, но било късно! Пред тях била голямата скала с пропастта. Девойката скочила от скалата и полетяла в бездънната урва...
Оттогава народът нарича скалата в Беласица планина над село Камена Момина скала. При ясен слънчев ден, стичащата се по каменистия склон вода блести и се вижда долу в полето - народът казва, че това са сълзите на саможертвалата се девойка."
Село Камена отстои на 16 км югозападно от Петрич. Разположено е в северните склонове на Беласица, на надморска височина 439 м.
