Растението е вписано в Червената книга. За неговото оцеляване днес се грижат малцина ентусиасти
Автор: Севдалина Пенева
Киро Проданов е един от малкото производители на странджански чай в България и може би пръв откривател на безценните качества на билката за международната фармацевтика. Занимава се с отглеждането и култивирането на растението в естествени условия в средецкото село Варовник вече повече от 7 години - от момента, когато разбира, че наричаният тогава кримски чай е пред изчезване заради безразборното и хищническо бране.
Точно под това наименование – Кримски чай или Sideritis syriaca, билката е вписана в Червената книга на застрашените видове в България.
„Еколозите продължават да си го наричат кримски чай, но според мен е редно при избора на наименование географският произход да бъде преобладаващ. Затова ние сме избрали името Странджански билков чай. Още повече, че това тук вече е култивирана билка. Така тръгна в търговската мрежа, което е най-нормално да бъде така“, казва пред екипа ни Киро Проданов.
Билката е ендемит или иначе казано – вид, който в България се среща само на едно място. В Странджа. Освен това то е от видовете, оцелели при последния ледников период. Може би затова е и толкова устойчиво на климатичните условия в планината.
„Това е уникална билка от гледна точка на съхранение и същевременно и на добив. Не трябва оране, копане, пръскане. Тя е уникална и от гледна точка на нейните морфологични особености и пригоденост към условията в Странджа. Понася и студ, понася и слана, понася и лед. Като растение то е преживяло ледниковата епоха. Заедно с прочутия Мурсалски чай от Родопите, той е преживял ледниковата епоха.
Тук имаме типичен случай. Едно растение беше изникнало от семенце. Затрупа го водата, зъмръзна за една седмица, всичко стана в лед. Помислих, че то ще умре. Растението обаче и сега е живо, даже от него събираме семена да произвеждаме“, разказва Проданов.
От гледна точка на отглеждането на културата, на технологията на култивиране, растението е изключително благодатно и лесно за култивиране. За съжаление хората в Странджа не проявяват интерес към отглеждането му.
Питаме Киро Проданов, навсякъде ли може да вирее тази рядка билка.
„Мурсалският чай, с който са от един род, ако го докараме тук, в Странджа, да го култивираме, той няма да оцелее. Няма да синтезира същите биоактивни вещества, каквито има в естествената си среда. И обратно – ако нашият отиде там, може и да не оцелее.
Имаме случаи Странджанския чай да го засаждаме в райони на по-ниска надморска височина, извън територията на планината. Расте известно време, обаче губи бързо аромата и свойствата на билката. А тези качества ние сме го доказали с биохимични анализи в института по органична химия в София и всяка едно отклонение от тях, ако има и се култивира на друго място, би било вече в нарушение на правилата за култивиране. Това може да става само в региона на Странджа и то в 28 селища, които са описани. За съжаление има само на три-четири места, освен нашето, където има по-сериозни начинания“, казва производителят.
Странджанският чай има доказан антиоксидантен ефект и съдейства за намаляване на риска от редица ракови заболявания, от високо кръвно, атеросклероза, сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт. Наричат го още билката на младостта. Напитката укрепва имунитета и действа ободряващо. Има антивъзпалителна способност.
„Нещо, в което аз съм се убедил в моята лична практика. Нямам случай да тръгна да кося, да плевя, без да се намажа с извлек от растението. Мен колене не ме болят, кръст не ме боли.
Сега пък през зимата установихме, че има и антивирусно въздействие, когато се употребява умерено“, казва Проданов.
Той споделя рецептата за чай: Един или два стръка от билката се начупват на ситно, заливат се с вряла вода – около половин литър, след което се слага на контлона да ври на бавен огън около 5 минути. Чаят може да се пие топъл, може и студен, с добавен лимонов сок и лъжичка мед, по желание.
От стръковете може да се приготви и чудодеен извлек. Стъклено бурканче се пълни две трети с билката и се долива до горе силна, над 60 градуса ракия. Престоява от 48 часа до една седмица на място, на което няма пряка слънчева светлина.
Така получената настойка може да се използва вътрешно и външно. Една лъжичка, добавена в чая, подсилва действието му и действа общоукрепващо на организма. Компреси и редовно мазане на засегнати от ревматизъм, артрит или дископатия места, върши чудеса.
Билката се бере прецизно, за да не се прекършат стъбълцата и да не се прекрати развитието им. Прибирането на реколтата е през месеците юни, юли и даже част от август.
Наранените съцветия се сортират още при брането. На практика се използва цялото растение – цвета, стеблото, листенцата. Здравите – за чай, прегорелите от слънцето – за тинктура. Извлекът може да се направи и със спирт.
След брането идва ред на процеса на сушенето, който тук се извършва в сушилня, задействана от слънчева енергия. Процесът продължава от 24 до 48 часа.
С цялата тази дейност Киро Проданов се занимава съвсем сам. Негова е и инициативата да се задейства процедура на защитеното наименование за произход на Странджанския чай. Това ще тласне дейностите по култивирането на растението. За чудото на Странджа тепърва много ще се говори, убеден е Проданов.
