Навършват се 144 години от гибелта на предводителя на Хвърковатата чета
Автор: Димитър Тренчев
Приживе съвременниците му се мръщят. И свършилите, и недосвършилите някаква наука в Русия и по Европата, кога със скрито снизхождение, кога с открито презрение, го имат, ако не за хептен безкнижен, то барем за бос откъм буквите. И затова напират да му се надхвалват кой, къде, кога и какво е чел от чужбинските класици на матерните им езици…
Но същевременно свидетелстват, ни в клин, ни в ръкав, че наравно с българското четмо и писмо си служи и с руското, турското и гръчкото! Че и на французки, ингилизки, талянски и шпаньолски хортувал и пишел!? Ами като е била такава работата, кой може да се закълне, че не е чел и класиците им?!
Тежките търговци с диреклиите дюкяни, с джамлиите домове, с пълните пояси и с фесовете като фунии го имат за батакчия в алъш-вериша. Но същите тези люде, вече като свободни български буржоа брейкат и айкат, когато през 1883 г. гръмва новината за четирите високономинални поименни акции на Гавраил Груев Хлътев в компанията на Суецкия канал…
Хрисимите християни, прилежните пасоми, що блажат само с безбожните лихви от беднотията, що палят свещи като стълбове, току го плюят как не почита Бога, как попържа, че и сегиз тогиз побийва някои и друг поразгащил се поп. А той?
Той заклева съратниците си със Светия кръст и Евангелието след като клетвено първи ги е целунал! И още!? Поставя начело на парада във въстаническата столица Панагюрище плеяда попове от цялото пополие, воглаве с попската щерка Райна Попгеоргиева. И още!? Побратимява се с бунтовния поп Грую Тренчев от село Баня! И още!? Хвърковатата му чета я предвожда поп Неделю Гърков от село Мирково, който носи Христовия кръст от храма в село Поибрене.
Кога под сурдинка, кога очи в очи навикналите на фини обноски току го дъвчат, че е деспотин и защо? Че не влачи витиевато „Ваша милост, дали някога ще благоволи да се присъедини към нашето народополезно начинание?“ А безпардонно бръсне: „Ти, сине майчин, докато ще се делиш като митилява овца?“.
Корят го, че иззема от Волов гласуваното му още в Гюргево главатарство на революционен апостол, но си гледат в краката, когато Волов заявява на всеослушание, че сам и великодушно му е отстъпил водачеството си.
А той „деспотина“ пред всички предлага за председател на Привременното правителство в Панагюрище Павел Бобеков с признанието: „По му прилята от на мен“. Все действия и думи не на нетърпящ конкуренция деспот, а на другар по делото…
„След мен, братя!“, а не „Напред, народе!“
С премислени действия и с премислени думи. Предимно да изисква и рядко да моли. Повече с пищова, отколкото с писалката… Така е трябвало да действа човек, за да вдигне духа на петвековните роби, та да се усетят народ и да въстанат за Свобода или смърт!
Копривщенецът Гавраил Груев Хлътев действа така и израства като бунтовния Бенковски войвода!
Както често през годините, така и днес, уплашени за живота си, забравяме далите живота си, за да ни има, за да я има България! Забравили сме, а и днес забравяме за титаничния подвиг на Георги Бенковски! А той, гледайки ни отнякъде, сигурно гълчи: „Не мене, себе си забравяте, байновци“.
