Коронавирусът ни лиши от най-човешкия жест, съпровождал цивилизацията от хилядолетия. Не е вярно твърдението, че ръкостискането било сравнително ново явление в световната култура, появило се в Средните векове.
Още в най-древни времена, когато двама племенни вождове се срещали, първото нещо било да се хванат за ръце. Това не се правило единствено, за да се уверят, че не носят оръжия. В ония времена не е било лесно да се крие средство за убиване.
Такова тълкуване може да се приеме за времето на древния Рим. То си и личи, защото при среща двамата души са се хващали над китките.
Подобно е било и ръкостискането между рицарите.
Съвременното разбиране на ръкостискането вече се наблюдава в късния Ренесанс. То е задължителна форма на приключване финансови сделки и дори се приема като официален правен статут. Навлиза широко в обществения живот като акт, внушаващ сила, увереност и професионализъм, а впоследствие означава и оказване доверие.
А защо ръкостискането във времето на пандемията е опасно. Холмс би казал: „Елементарно, Уотсън!
При обикновено ръкостискане между двама души те си обменят 24 милиона микроорганизми (доказано е от британски учени от Института за биологични и екологични изследвания на Университета в Ейбърисуърт). А ако задържат по-дълго ръцете си, микроорганизмите могат да достигнат до 200 000 000.
Все пак човечеството не може да съществува без поздрави и затова в света навлязоха нови форми на зачитане уважение един към друг.
Във Франция вече се поздравяват с примигване на очите.
В Китай вдигат ръка със свит юмрук.
В Австралия се потупват по гърба.
В Иран си допират краката, като ръцете се държат в джобовете.
В Обединените арабски емирства си махат с ръце.
В момента изследователи на новото явление търсят произхода на навлизащото в много страни докосване на лакти. Специалисти по въпроса са на мнение, че за първи път такъв поздрав е употребила... Кристалина Георгиева.
