Милионерът просяк


Милионерът просяк
Снимки: Интернет
27 Април 2020, Понеделник


Една поучителна история за това как хазартът е болест, от която отърване няма

Автор: Жак Соломонов, Лион

Бях за два дни в Ница и, като ми омръзна да преглъщам суха плюнка покрай яхтите на милионерите, реших да отскоча до мястото, където мога да спечеля пари и просто да си купя и аз. Нали за една работа важното е тя да се започне!

Взех автобус 112 от автостанцията и след час вече бях пред вратите на храма на илюзиите, или както го наричат в туристическите справочници „Казиното на Монте Карло.”

На входа, въпреки топлото пролетното слънце, стоеше помпозната фигура на портиера с красива фуражка и дългопол сюртук, цял обкичен с златни шнурове и еполети. Доста непрактична дреха за работа, според мен, но какво ли не прави човек за да припечели хляба си?!

Само че, както разбрах от надписа на входа, трябвало да съм „прилично облечен”, тоест сако, риза и цивилен панталон, а не джинси. Нямаше как, нарамих сака и се запътих надолу по пътечката към морето, за да потърся храсталаци. По-късно разбрах, че тя се казвала „Пътечката на самоубийците”, защото някои слаби натури след пълен фалит слизали по нея за да си теглят куршума.

Но аз, за сега,  бях дошъл с друга цел. Избрах една по-затулена пейка и извадих каквото имах по-прилично от сака си. Така, стегнат като годен циганин се запътих към Голямата си печалба. Че ще спечаля – не се и съмнявах. Иначе, защо бях дошъл?!

Да припечели нещо беше дошъл и едни просяк, който на идване не бях забелязал. Човекът,  добре навлязъл в „третата възраст”,  стоеше търпеливо под една сянка с шапка, поставена с дъното надолу пред краката си. Там вече имаше няколко монети. Тъмният му костюм видимо беше видял и по-добри дни, но времената се менят и ние след тях. Затова, за късмет, пуснах няколко монети в шапката му и продължих нагоре.

На входа, човекът  със златните ширити ме посрещна като стар познат и като огледа с разбиране как съм се пременил, отвори широко вратите на владенията си.



Да се опише това царство на парите не е по силите ми. Просто човек тук или си глътва езика, или навежда очи и кара направо. На гардероба трябваше задължително да оставя пътническия си сак и фотоапарата – ужас за всеки репортер, но гардеробиерката ми посочи недвусмисления надпис над главата си: „Забранява се влизането на близнаци, на хора с фотоапарати и оръжие.”

За фотоапаратите и оръжието го разбрах веднага, но това за близнаците... После се сетих, че казиното е основано от през 1863 г. от братята близнаци Франсоа и Луис Бланк. Като майстори на хазарта, вероятно давамата са имали някаква комбина, затова, когато отворили своя барака, решили да отрежат на другите тази възможност.

Как да е, платих таксата от 20 евро, показах личната си карта и се запътих към някоя от залите. По коридорите имаше цяла редица от автомати за игра, но като ги презрях с хладен поглед, се запътих към истинската игра.

Сезонът не беше започнал затова празни места имаше бол. Бакара, шемен де фер, покер, английска рулетка, френска рулетка. Кой каквото обича. Избрах класическата рулетка, разбира се, и като си купих жетони за предварително прежалените 50 евро, гордо седнах на масата.

Да си призная честно, жертвата си струваше! Всеки път, когато крупието пускаше топчето вътре и произнасяше митичното: „Fait vos jeux” (Направете залозите си, фр.), сърцето ми се свиваше, а когато след минутка се чуваше и: „Rien ne va plus!” (Нищо не върви вече). Всички спираха дъха си и гледаха като хипнотизирани въртящото се топче.

Загубих, разбира се. Собствено, не съвсем. Първоначално стигнах до 90 евро, но реших да играя, докато си върна парите за автобуса, входа и първоналната миза от 50 евро. И стана тя каквато стана.

Единственатото ми успокоение бе историята, която чух по местната телевизия от устата на самият президент на SBM – Societe de Bains de Mer, Жан-Луис Биамонти, дружеството, което управлява казиното. Помолен от журналисти да разкаже нещо за последните приключения около зеленото сукно, той сподели, че миналото лято постоянен техен клиент само за час загубил един милион евро и за други два оставил разписка!

„Кой, От къде, Ще върне ли парите” – такива въпроси никой от журналистите в залата не сглупи да попита. За час време и аз загубих моите стотина евро! Станах с достойнство от масата, отидох на бара за една оранжада и се наканих да си вървя, преди да съм прихванал лудостта на играчите.

На входа, добре че не бях пил нищо алкохолно, едва не се сблъсках с познатия ми просяк. На опърпания си тъмно син костюм и „бяла” риза той беше вързал и черна вратовръзка. Мислех че онзи с галоните просто ще го изгони, но той почитателно свали фуражката си и като отвори церемониялно вратата, покани странния посетител да влезе. А казват, че чудеса ставали само в Библията!

– Видимо днес е денят ви за благотворителност – пошегувах се аз с любезният портиер.

– Но, господине – учудено вдигна вежди човекът с галони – та това е г-н ХХХ!

– Ахаа  –  вложих цялата си ирония в това възклицание аз. – Е, и!

– Ами, вие сигурно не знаете, но дирекцията на нашето казино има добрината да отпуска малка годишна рента на всички постоянни кленти, които са оставили тук една определена сума. Уви, на практика тази рента те я оставят пак тук, но това е болест, от която отърване няма – вдигна с разбиране рамене моят събеседник. – При това – добави той, като се огледа по пустата алея наоколо, – доколкото мога да съдя по вашия акцент, май че сте сънародници.

Беше мой ред да ми се свие сърцето. За втори и последен  път днес! Видимо портиерът нямаше да ми каже нищо повече, защото той и така достатъчно наруши професионалната тайна.

Върнах се със същия автобус до Ница, оттам за вкъщи. Даже и не погледнах яхтите на милионерите на пристана. Пък и да ви кажа ли – изтрябвали са ми.


  
ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Казиното в княжество Монако е основано в 1863 г. от братята близнаци Франсоа и Жул Бланк. На 28 години Франсуа вече е бил наричан „Магьосникът от Хамбург” заради „чудесата” които правел с колода карти.

Двамата открили първото си казино в курорта Баден-Баден, но след наложената им забрана, идват в Монако с предложение към принц Шарл III. Първоначално игралният дом е настанен в „Hôtel de Russie”, но в 1879 г. казиното влиза в новия си дом.

Негов архитект е прочутият за епохата си французин  Шарл Гарние, автор на десетки красиви сгради във Франция, между които и Операта в Париж.

От откриването си до ден днешен, казиното изплаща на владетелското семейство Грималди една годишна рента.

Първият, най-атрактивен обир на казиното е регистриран преди Първата световна война. Един капитан на руски крайцер, загубил цялата корабна каса на рулетка, но решил въпросът по солдатски. Върнал  се на кораба, обърнал оръдията срущу казиното и предложил или да му върнат загубеното, или да открие огън. Върнали му ги, разбира се!

Последният направили в 2014 г. двамата италианци Роко и Диего. Изхитрили се някак да спечелят 3485 евро, но камерите веднага ги хванали и те бързо получили по две години затвор.

Още от самото му отваряне, на местните жители е забранено да играят на хазарт в казиното, но те пък не плащат никакви данъци, така че сметката им излиза.

Между известните посетители на казиното са: Едуард III, Ф. Достоевски, Ал. Дюма, Ж.Офенбах, Пиер Югославски, Наполеон III, крал Фарук, Сара Бернард , Лойд Жорж, Клемансо, Морис Шевалие, Аристотел Онасис, Едуард Ерио, Омар Шериф и разбира се, моята скромна милост.


В категории: Репортажи , Свят

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки