Борбата за създаване на независима българска църква продължава цели 30 години
Автор: Атанас Коев
Българската екзархия е върховна национална организация на нашата православна църква. Тя е учредена със специален султански ферман от 27 февруари 1870 г. и просъществува като такава до 1953 г., когато става Патриаршия.
Борбата за създаване на независима българска църква започва през 1840 г. и завършва в началото на 1870 г., продължавайки цели 30 години. Първоначално борците ни за църковна независимост поставят искането народът ни сам да избира свещенниците си, които да бъдат от българска националност.
Първите наши градове, които изразяват това желания са Скопие и Самоков, а годината е 1833. Българските духовници се обявяват за собствена литургия и за български училища. На тези искания остро се противопоставя гръцката Вселенска патриаршия. В започналите бунтове голяма част от гръцките свещенници са прогонени със сила от епархиите ни в Тракия, Мизия и Македония.
В издадения от турския султан ферман на 27 февруари 1870 г. за български са обявени следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска, Варненско-Преславска (без град Варна и 12 селища между нея и Кюстенджа), Пловдивска ( от Пловдив само махалата „Св. Богородица“, без Станимашка каза и няколко села и манастири), Софийска, Видинска, Врачанска, Ловчанска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Сливенска, и Нишавска (Пиротска).
Параграф 2 от фермана разрешава и други епархии да бъдат признати за български, ако най-малко две трети от християнската население в тях го желае. В съответствие с този параграф е извършен плебисцит в Македония, като той е под контрола на турските власти и на гръцката Вселенска патриаршия.
Резултатът от този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това съ съответна Скопска, Охридска и Битолска епархия. След като България извоюва националната си независимост се създават през 90-те години на XIX век още две епархии в границите на Екзархията-Неврокопска и Старозогарска.
Наскоро след султанския ферман от 1870 г. обаче се прекъсва процесът на установяване на български епархии в Южна Македония. Причина за това са избухалото през 1876 г. Априлско въстание и последвалата го Руско-турска война.
Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на народа ни за извоюване на църковна независимост. По силата на фермана и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан през 1871 г. в Цариград, Екзархията е призаната за официален представител на българската нация в рамките на Османската империя. В Устава са утвърдено две начала: Съборност-участие на духовници и вярващи в църковното управление и Изборност.
Свиканият на 12 февруари 1872 година Временен съвет на Българската екзархия избира за пръв наш екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари с.г. на негово място е поставен видинският митрополит Антим.
Гръцката Вселенска патриаршия обаче се обявява против образуването на Екзархията и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична, тъй като не признава върховенството на Вселенския патриарх.
До освобождението на страната ни от турско робство Българската екзархия съдейства активно за обединениета на земите ни и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против засиващата се католическа пропаганда, стремяща се да насажда своето влияние сред народа ни.
