Какви са били предпазващите и лечебни практики, използвани от народа ни за здраве, разкрива Румяна Денчева
Автор: Десант
И в миналото, както и днес, здравето е било и остава първо благо за българина. Когато искаме да пожелаем нещо хубаво на някого, първото, което му казваме е благословията „да си здрав”. С подтекст – има ли здраве, всичко се постига. Една съвременна клетва гласи „доктор здраве да ти дава!”.
В тази връзка уредникът от Етнографски музей на открито „Етър" край Габрово - Румяна Денчева, изнесе в деня на св. Харалампий беседа, посветена на предпазващите и лечебни практики на българите.
Ето какво разкрива Румяна Денчева по повод обичаите за здраве, използвани в миналото:
„От наблюдения и опит хората са почерпили знания за много рационални практики, които могат да ги предпазят от болестите. От поговорки могат да се разберат добрите, здравоносни и уважавани неща – „дето влиза слънце, доктор не влиза”, „под орехово (дъбово дърво не се стои/спи (под дебела сянка)”, „камъкът хапе повече от змията”, „потен вода не пий”, „лятно време без абичка не се ходи“, „и лудият бяга от пияния”, „чиста водица, мирна главица” и пр.
На укрепването на организма, на редуването на труд и почивка се отдава голямо значение. Също и на близката връзка с природата – с въздуха, със слънцето, с водата, с храната. Хората в миналото имат ясно съзнание за значението на съня, за редуването на физическо и психическо натоварване, за необходимостта от закаляване от най-ранна възраст. Знае се, че бебетата се къпят с яйце и орехова шума. Местата за сядане и лягане са колкото обикновени, толкова и важни постулати в ежедневието.
Към профилактиката могат да се отнесат облеклото и чистотата му, хигиенните навици на човека и дома му – ежегодно измазване с вар, проветряване, отопление, пране на постелки и завивки. Дворът трябва да е чист и отделен от мръсните места, на които се събира тор.
За „неверните” болести трябват други лекове – такива, които да омилостивят или да не предизвикват злото. В опитите си да разберат същността на болестите, особено на най-страшните или най-често върлуващите от тях, се стига до персонификацията им. Чумата е грозна зла старица. Шарките са три сестри, които не бива да се сърдят. Навите са пилета, в които са се превъплътили мъртвите некръстени деца и пр. Като предпазно средство те не се наричат по име, а с евфемизми – сладки и медени, добрата леля, баба шарка.
В различни дни от годината за здраве се правят и раздават питки с мед, наричат се лични, родови или общоселски курбани било за предпазване от болест, градушка или беди, било като благодарност за оцеляване. Спазват се редица табута при празници.
При заболяване не се пере, тъче и шие, не се маже къщата, при шарка не се варят набъбващи храни, за да не се увеличават и уголемяват пъпките.
В традициите е да се прави питка за здраве, която се маже с мед и се раздава на роднини и съседи. Посещават се аязма, манастири, носят се дарове и болният се моли на чудотворни икони, гадае се за оздравяване или смърт на големи празници – Коледа и Нова година, при махане на мартениците.
На Гергьовден и Еньовден за здраве всички се измиват с роса или се търкалят по нея, срещу Спасовден се ходи за нощуване под звездите, за да оздравеят болните и заченат бездетните жени.
На Богоявление, когато небето се отваря и водата се свети, всички се измиват, а този, който хване кръста в реката, е здрав и късметлия през годината. Но когато епидемията вече е в населеното място, се предприемат драстични мерки.
Познати са практики на заораване около селото от мъже близнаци с волове близнаци, захваща се нов огън, а всички стари огньове се загасят, стига се до местене на цели села на ново място. Затова по земите ни има населени места с имена като Старо село, Ново село, Старо ново село и пр."
