Видният просветител въвежда биенето на звънец, дежурство на ученици и пр. и премахва боя като възпитателно средство
Автор: Атанас Коев
На 19 октомври се навършиха 200 години от рождението на видния български просветен деец от периода на нашето Възраждане Иван Момчилов. Той е един от главните инициатори за откриването на прочутата Даскалоливница в Елена. Участва активно и в църковно-националната борба на народа ни.
Момчилов започва земния си път в Елена на 19 октомври 1819 г. (по стар стил). Син е на изявен участник в подготовката на гръцката завера от 1821 г.
Първоначално учи в родния си град, като негов учител е прочутия по тава време Андрей Робовски. След това е изпратен от своя баща да продължи образованието си в гръцкото училище в старопрестолно Търново. Изгонен е оттам заради това, че чете Апостола на църковно-славянски език, вместо на гръцки по време на една от службите. Веднага след това обаче даскал Робовски го взема като помощник-учител в своето еленско училище.
През 1837 г. 18-годишният младеж заминава да учи при гръцкия философ и педагог Теофилос Каирис на остров Андрос. Впоследствие завършва Втора гимназия в гръцката столица Атина, където по това време преподават изявени баварски професори, извикани от гръцкия крал да обучава атиняни. По това време Иван Момчилов става член на тайното Славяно-българско дружество.
По съвет на видния наш духовник Иларион Макариополски еленският просветител продължава образованието си в Русия, но поради тежко заболяване следва само една година в Одеската духовна семинария.
След като се завръща преждевременно в България, през 1844 г. основава в родния си град първото наше класно училище, наречено по-късно от неговия виден ученик П. Р. Славейков Даскалоливницата.
Школото на Иван Момчилов е уредено по руски образец, като в него са въведени такива учебни предмети, каквито се изучават в Одеската духовна семинария, но съобразени с нашите условия. Предимство е дадено на хуманитарните дисциплини, на природонаучните предмети и на руския език, тъй като се използват предимно руски учебници и помагала. Обучението се води на чист български език.
Иван Момчилов, чрез Васил Априлов и благотворителните дружества в Одеса доставя за училището географски карти и глобус.
Видният еленски просветител установява добър ред и дисциплина в учебното заведение, въвежда биенето на звънец, дежурство на ученици и т.н. По негова инициатива се построява нова сграда за класното школо. Той създава богата училищна библиотека, урежда празник на школото и налага като училищна песен стихотворението на Христодул С. Николов „Похвала на древните българи и Отечеството им“.
Изявеният даскал говори разпалено пред своите ученици за делото на светите братя Кирил и Методий, а през 1859 г. организира първото им честване в Елена. По това време се включва и в борбите на народа ни за независима българска църква.
Иван Момчилов се отнася с голямо уважение към своите питомци, обръщайки се към тях с „мили ми“. Премахва боя като възпитателно средство, а във връзка с това отбелязва следното: „Когато на възпитателя липсват знания и система, той ги търси в пръчката“.
Изявеният еленски педагог поставя като център на възпитателната работа любовта към Родината. Според него тази обич започва с изучаването и запазването чистотата на българския книжовен език. Нещо, което е твърде актуално и днес.
Момчилов се стреми да обогати езика ни, като обикаля из колибите на Еленския балкан, събирайки и записвайки редица народни песни, гатанки и приказки. Впоследствие те са поместени в неговите прочути книжки „Начален прочит“.
Той заедно с друг изявен еленчанин Николай Михайловски, наскоро завършил Московския университет, превръщат еленското класно училище в своеобразен учителски институт. В Даскололивницата по това време учат редица бъдещи български възрожденци, като П. Р. Славейков, Добри Чинтулов, Добри Войников, Драган Цанков, Никола Козлев, Иван Кършовски, Стоян Робовски, Сава Катрафилов и много други просветители и будители на народа ни.
През 1859 г. еленският даскал получава покана от горнооряховската община да преподава там. Той приема предложението и се отправя към това българско селище, където продължава народополезното си дело. Там създава класно училище, което наскоро след това се превръща във важно просветно средище.
В горнооряховското класно училище работи до 1864 г., като служи до последния миг от живота си на образователното поприще. Той обикаля като апостол селата в Търновско, а след това градовете Русе, Шумен Никопол, Разград, Варна, Котел, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Казанлък и Габрово, като при срещите си с учители и ученици дава полезни съвети и упътвания и се запознава с потребностите и болките на училищата.
От 1865 г. Иван Момчилов се отдава изцяло на книжовна дейност, а по негова инициатива три години по-късно се учредява „Книгопродавница Момчилов и Съдружие“ в Търново.
Той е автор и съставител на редица ценни учебници, сред които „Писмовница на славянски език“, „Граматика на новобългарския език“, „Очерки из историята и народните сказания“ (в съавторство с Никола Михайловски), „Старобългарска граматика“, „Сборник от образци за изучаването на старобългарския език“, „Буквар“, „Черковно четене“, „Черковни молитви“, „Землеописание“, „Свещенна история“, „Описание на свещенните места в Ерусалим“, „Кратка българска история“ и др.
Видният еленски просветител умира на 8 декември 1869 г. в Горна Оряховица, след като се простудява при поредното си посещение във Виена, където подготвя отпечатването на нови учебници за българските училища. Погребан е в двора на горнооряховската църква „Успение на пресвета Богородица“.
С дейността си като педагог той полага основите на новобългарската просвета през нашето Възраждане, като подготвя редица бъдещи изявени просветни дейци и революционери.
