Глобите били доста „солени", а продуктите с натриев бензоат - конфискувани
Автор: Диана Славчева
Голяма заблуда се оказва това, че в миналото българите са се хранили по-здравословно и в храната им не е имало гадни консерванти. Имало е и още как, при това най-вече в... домашно приготвената зимнина!
Изненадващото разкритие лъсва в кратка дописка, публикувана преди 90 години във в. „Северно ехо" (един от най-популярни вестници в Плевен, излизал от 1921 до 1944 г., б.а.) и препечатана в бр. 125 на в. „Казанлъшка искра" през септември 1929 г.
В нея се разобличава масовата „лоша" практика домакините да добавят в консервите от „зеленчук, домати, мармелад, безалкохолно вино и др." салицилова киселина (за сведение - при естерификация на това вещество с оцетна киселина се получава ацетилсалицилова киселина, т.е. познатия на всички ни вездесъщ аспирин, б.а.). Като лош пример се сочи и това, че някои туряли в зимнината „бензоева киселина или някои нейни соли като натриев бензоат".
В интерес на истината, тези химически добавки на широка нога се ползват и до днес в домакинствата за консервиране на домашно приготвените буркани с туршии и други вкусотии за зимата.
Разликата между днес и добрите стари времена е, че в онези далечни години употребата на изброените вече „вредни за здравето консервирующи вестества" била забранена от Закона за народното здраве и „продукти, намерени на пазаря, консервирани с тях", били конфискувани, а продавачите им - санкционирани с глоба до 2000 (тогавашни) лева!
С едно кратко отклонение от темата ще уточним, че през същата тази 1929 г., макар и за кратко, в страната ни е установен златно-девизен стандарт, като стойността на лева е с фиксиран курс към долара, а чрез него – към златото, при съотношение 1 лев = 10,86956 мг от благородния метал. Така че санкцията за консервното провинение си е била бая „солена"!
„Най-добри средства за консервиране са солта и оцетя" - подчертава авторът на дописката д-р Захари Ганов (автор и на няколко справочника с хиляди „практически химико-технологически и други рецепти за индустрия, занаяти, земеделие и домашна употреба", б.а.), който изтъква, че домати, направени със сол без да се варят, са един безценен източник на витамини през зимния сезон, „когато зеленчук няма, а плодовете са много скъпи".
Така приготвените домати някогашните доктори препоръчвали като особено полезни за „малокръвни, предразположени на рахитизъм деца и бременни жени". Приготвяли се, като на 100 кила от червения зеленчук се слагали 4-4,5 килограма сол. Трайността им била 1-2 години, а като целебно средство било достатъчно 2-3 пъти в седмицата с така консервираните домати да се намазва по някоя филия хляб.
За да не се развалят пък другите консерви, д-р Ганов съветва да се използва силен оцет с 4 процента киселинност. Този, който се продавал по тогавашните пазари, бил с много ниска киселинност - едва 2-2,5 процента и неговата употреба „докарвала" до разваляне на консервите.
Сергия със зеленчуци през 1938 г.
В края на публикацията авторът обръща внимание, че „консервите тая година трябва да бъдат повече, защото месото ще стане скъпо"!
То и тази година, покрай Африканската чума по прасетата, се очаква свинското да поскъпне. А и отново е есен и е време за приготвяне на зимнина. Дали пък да не се вслушаме в съветите на някогашните капацитети по въпроса и да реабилитираме „солта и оцетя" като най-добрите консерванти!
