Археолози откриха дома на владетеля на средновековния град Русокастро


Археолози откриха дома на владетеля на средновековния град Русокастро
Снимка: РИМ-Бургас
27 Август 2019, Вторник


В България и Балканите подобни свободно стоящи полигонални или многостенни кули са много рядко срещани

Автор: Десант

Последното откритие на бургаските археолози, проучващи замъка на средновековния град Русокастро, е може би най-важното до този момент от 2006 г., откогато започват разкопките.

В продължение на повече от месец екипът от РИМ-Бургас проучва монументална сграда, построена при най-високата точка на скалния хълм. Там археолозите разкриват огромна кула, дълга 15 и широка 12 м, чиито стени са с широчина 1,9 м. Лицата им са били изградени от внимателно изработени квадри – камъни с формата на куб или паралелепипед, споени с хоросан.

По план кулата е хексагон – шестоъгълна, и не е свързана с крепостните стени на замъка. Подобни археологически обекти са наричани донжони. Това са главните кули на замъците, които често са и домове на владетеля на замъка или на неговия управител.

Понякога под донжон се разбира и цитаделата, тоест най-укрепена част на средновековния град. На Балканския полуостров подобни обекти се наричат пиргове или самостоятелно отбраняващи се кули.

„По същество, това е владетелската кула, тук е резидирал местният владетел – кефалия или кастрофилакс, назначен от владетеля на държавата. Входовете на подобни кули са били поне на 3 м височина и до тях се е стигало по дървени стълби, които в случай на обсада се прибирали от защитниците. Кулите са били три-, четири-, пететажни. В тях е имало складове за оръжия, хранителни припаси, спални, водохранилище.

Така, в случай на обсада, дори градът и замъкът да бъдат превзети, последните защитници и местният аристократ със семейството си могат да се защитават още дълго време, докато пристигне външна помощ или докато свършат хранителните припаси“ – обясняват  ръководителите на проучването д-р Милен Николов и Васил Мутафов.

Тепърва ще се уточнява хронологията на новооткритата кула в Русокастро, но засега се смята, че би следвало да се датира от XIII в.

В България и Балканите подобни свободно стоящи полигонални или многостенни кули са много рядко срещани. Пример за това е крепостта Цепина в Западните Родопи – столицата на деспот Алексий Слав докъм 1215 г., но тази кула е октагон, тоест осмоъгълна. Такава е и кулата в крепостта Платемон в Северна Гърция.

На този етап от проучванията, единствената шестоъгълна кула, която може да се даде като най-близък аналог до Русокастренската, е в крепостта Цареви кули, при дн. град Струмица, в Република Северна Македония.

За съжаление, изключително хубавият строителен материал – квадрите, са привлекли вниманието на много от местните жители още отпреди стотици години и те са били изнесени от обекта, като на място са останали дори няколко депа от тях. Запазени са част от вътрешните стени на владетелската кула, но външните почти напълно са разрушени и материалът, с който са били изградени – изнесен.

Предстои проучването на вътрешността на владетелската кула. То ще започне през последната седмица на август.

За поредна година, археологическите проучвания на средновековния български град Русокастро се провеждат от бургаския музей и са финансирани от Община Камено и от Министерството на културата на Република България.


В категории: Новини , Средновековие , Археология

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки