Вижте каква е историята на едноименния храм в Константинопол
Автор: Десант
Празникът Живоприемни източник, или по-точно Пресвета Богородица Живоприемни източник, се отбелязва на Светли петък - първия петък след Възкресение Христово. Той е свързан с „обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича „Живоприемен източник" или още „Балъклъ".
Празникът има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм.
Преди още да възлезе на императорския престол, бъдещият василевс Лъв I, наричан Макелий, разхождайки се по това място, видял един заблудил се слепец да броди из гъсталака. Слепецът помолил младия Лъв да му намери вода, за да утоли жаждата, която изпитвал, и той „навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален". Тогава чул женски глас: „Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизо".
Ободрен от гласа, Лъв подновил търсенето, но то и сега било безрезултатно. И отново се чул гласът: „Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място".
Така и станало. Изпълнило се не само чудното проглеждане на слепеца, но не след дълго време Лъв станал и император. „Този добър и смирен човек, известен със своята нравственост и милосърдие", още тогава разпознал в гласа и чудото с изцелението Пречистата Владичица, Майката Божия.
След като се изпълнило пророчеството за неговото възкачване на императорския византийски престол, на мястото, от което почерпил водата, построил великолепен храм. Божията майка обещала на император Лъв: „В този храм аз ще изпълнявам молбите на тези, които идват при мен с надежда и непоколебима вяра. И няма да има нищо, което да ми пречи или да не ми се подчини нито бяс, нито болест, превъзхождаща лекарското изкуство".
И наистина, тук ставали най-различни чудеса. Споменава се например за император Юстиниан Велики (527- 565), „който зле страдал от задръжка на урината, и получил тук изцерение". В знак на благодарност „той изградил църквата отново, още по-голяма и по-красива".
Във времето на императорите Василий Македонец и сина му Лъв Мъдри „станали много чудеса на изцеление от най-различни болести безплодие, червени отоци, червен вятър, кръвоизливи, течения, огница, рани, циреи, рак, кожни болести и др.".
Синаксарът на празника предава и разказа за един възкресен мъртвец от Тесалия, който починал в кораба на път за Константинопол преди още да стигне до Живоприемния източник. „Преди обаче да издъхне, усърдно помолил моряците да го откарат в църквата на извора и преди да го погребат, да излеят върху трупа му три ведра от водата на извора". Моряците изпълнили молбата му и когато „излели върху трупа му три ведра вода, мъртвият оживял".
Сред онези, които тук изпитали помощта на Божията майка, били и самият император Лъв Мъдри, който страдал от камъни в бъбреците, съпругата му Теофана и брат му Стефан, страдащ от охтика (туберкулоза). Също и светите патриарси Йоан Йерусалимски Милостиви и Тарасий Цариградски.
А следното чудо показало, че Пресвета Богородица пребивава на „това място отдавна" и бди над него. След много години при опасност от срутване Майката Божия се явила на събраните в храма богомолци и ги предупредила да го напуснат. „Когато и последният човек излязъл, храмът се сгромолясал".
Това чудо вероятно е станало при едно от земетресенията, които нанесли сериозни поражения на Константинопол през VIII и IX в. За съжаление храмът заедно с манастира при него пострадали при обсадата на Константинопол от българския цар Симеон през 924 г., който изгорил целия комплекс. Впоследствие обаче, за четири години той бил възстановен в целия си блясък.
През 1422 г. при обсадата на Константинопол от султан Мурад II в манастира бил разположен главният щаб на османските турци. Заедно с храма обителта най-вероятно е унищожена при превземането на Константинопол през 1492 г. Доказателство за това е свидетелството на френския пътешественик Пиер Жилес, който през 1547 г. посетил града, вече като столица на Османската империя. В своите пътни бележки той отбелязал, че храмът вече не съществува, но болните продължавали да посещават Живоприемния източник.
По чудесен начин именно чрез Живоприемния източник Божията майка ясно и категорично показала, че истинското благодатно и богоугодно изповедание е само православното.
След като през 1204 г. Византия е разгромена от рицарите на IV Кръстоносен поход и столицата на православния свят Константинопол е превърната в център на новооснованата на нейно място Латинска империя, "великите и свръхестествени чудеса, които са ставали в този храм на Майката Божия, секват" (цит. по А. М. Талбот).
Отдръпването на милостта на Пресвета Богородица от това място продължило не само през цялото време на латинското господство (1204-1261), но и по времето на възстановяването на Византия при император Михаил VIII (1259-1282), който сключил Лионската уния от 1274 г. „Божествената благодат се върнала над източника във Влахерна само след като император Андроник II Палеолог (1282-1328) се отказал от прозападната религиозна политика на баща си Михаил VIII".