От растенията се получават невероятни цветове с пастелни тонове, които са много трайни
Автор: Десант
В Етнографски музе на открито „Етър" край Габрово ревниво съхраняват традицията за боядисване на тъкани с природни багрила. На вековната българска традиция учи своите колежки пенсионираната служителка Димитрина Илиева, която багри тъкани и прежди, като ползва листата на коприва, дюля, глухарче.
Пред TV+ тя разкрива, че от растенията се получават невероятни цветове с пастелни тонове, които са много трайни. „Аз съм виждала в Чипровци килим, 100-годишен, с растителни бои боядисан" - казва тя.
По думите й, старите българки са използвали като багрила каквото имат в градината си - листа от дюля, коприва, стръкове на домати и пипер.
Според нея, в природата най-разпространени са жълтото и зеленото багрило.
В репортаж, излъчен в ефира на кабелната телевизия Димитрина Илиева споделя тънкостите на технологията: „За 100 грама прежда са необходими 100 грама растителен материал и 3 литра вода. За да се получат различни цветове от едно растение, от една отвара, използваме т нар „стипцовки“. За три цвята различни - стипца, син и зелен камък. Това са алуминиев, меден и железен сулфат."
До края на XIX век българката е багрила с растителни бои килими, черги и апликации в носиите.
В етнографски музей „Етър"-а имат намерение да включат багренето с растителни бои като целогодишно занимание в детски ателиета и работилници.
