Командващият Първа българска армия в Балканската война (1912-1913 година) е роден на 25 февруари 1857 г.
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Васил Кутинчев е роден на 25 февруари 1857 г. в Русе. Завършва Военното училище в София с първия му випуск през 1879 г. Започва службата си, като млад офицер в 24-та пеша дружина на българската Земска войска.
В Сръбско-българската война 1885 г. участва като командир на 1-ва дружина на 5-и пехотен Дунавски полк и воюва в боевете на Сливница 5-7 ноември 1885 г., при овладяването на Цариброд и Драгоман, както и при атаката и овладяването на Пирот.
След войната е командир на различни части и съединения. През 1899 г. е назначен за командир на 2-ра бригада от 5-та пехотна Дунавска дивизия, а по-късно оглавява 1-ва бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия.
През 1904 г. е назначен за командир на 6-та пехотна Бдинска дивизия и повишен в звание генерал майор, а от 1908 г. е началник на Първа Военно-инспекционна област, от която след мобилизацията за Балканската война през септември 1912 г. се формира Първа армия.
През август 1912 г. прибавя още една звезда на пагоните си и в началото на октомври 1912 г. повежда своята Първа армия в Балканската война, за да покрие нейните бойни знамена с неувяхваща слава в редица сражения.
Генерал Васил Кутинчев си води подробен дневник за мобилизацията, съсредоточаването и хода на бойните действия през войната. В него той описва, как на 16 септември 1912 г., се провежда военен съвет в дома на военния министър, генерал Никифор Никифоров. На него, след обстоен анализ се достига до извода, че армиите на Балканския съюз са в състояние да воюват и да победят Османската империя.
Генерал Васил Кутинчев
Това решение дава основание на Министерския съвет и на царя да обявят мобилизация.
В дневника си генерал Кутинчев не пропуска да опише и живота на населението в районите на активните военни действия. Дневникът съдържа любопитни подробности за взаимоотношенията на висшите чинове, както и за положението на редовия български войник.
На 10 октомври 1912 г. Първа българска армия под командването на генерал Кутинчев преминава границата при Сакар планина и завързва жестоки срещни боеве с частите на Източната турска армия. Турците се сражават отчаяно, но са принудени да отстъпят пред шеметните щикови атаки на българите.
В двудневните боеве, турските армейски части понасят тежки загуби, изоставят Лозенградската крепост и отстъпват панически, захвърляйки тежкото си въоръжение. Турската армия е обхваната от неудържима паника. Махмуд Мухтар паша гледайки бягащите си войски завява тъжно ”В цялата ни военна история не може да се намери друго такова бягство !”
На 15 октомври 1912 г. при Люлебургаз и Бунархисар българската и турската армии отново се изправят една срещу друга в грандиозна битка. След тежки боеве, българите отново вземат превес и разгромяват турците, които панически се отправят към Чорлу.
В ръкопашните боеве българските пехотинци проявяват такава твърдост и ярост, сякаш искат да отмъстят с едни замах за петвековните мъки и зверства на поробителите. Дори и ранени, те отказват да напуснат бойния строй и заклеват своите другари да бият врага без пощада!
И в това грандиозно сражение генерал Кутинев се доказва, като талантлив военноначлник.
След неуспешната Чаталджанска настъпателна операция и последвалото примирие, той сменя генерал-лейтенант Радко Димитриев, като командващ на съединените 1-ва и 3-та български армии. На този пост го заварва и краят на Балканската война.
След подписването на Лондонския мирен договор на 17 май 1913г., се нагнетява напрежението между съюзниците от Балканския съюз. На 16 юни 1913 г. избухва Междусъюзническата война. Срещу България се изправя т всичките и съседи, които я поставят в огнен обръч.
В първите дни на войната генерал-лейтенант Васил Кутинчев е командващ 1-ва армия, но впоследствие се налага да поеме командването на 2–ра армия от генерал-лейтенант Никола Иванов, която търпи поражения от гръцката армия и отстъпва с бой под натиска на противника.
Под неговото командване Втора армия се реорганизира и спира своето отстъпление. Тя взема участие в обкръжаването на стохилядна гръцка групировка в Кресненското дефиле, но бързото подписване на Букурещкото примирие между воюващите страни, осуетява нейния разгром и пленяване от българските войски.
През Първата световната война 1915-1918 г., след окупирането на Моравската област от Българската армия, генерал Васил Кутинчев е назначен през есента на 1915 г. за началник на Моравската военно-инспекционна област.
През 1918 г. е назначен генерал за поръчки при Щаба на Действащата армия. Присвоено му е най-високото звание в Българската армия – генерал от пехотата и след Солунското примирие през септември 1918 г. преминава в запаса.
Отдава се на активна обществено-политическа дейност. Умира на 2 април 1941г. в София.
За големите си заслуги при изграждането на въоръжените сили на Третата българска държава , за доблестна служба под знамената на Отечеството и за проявена храброст на бойното поле е награден с високи държавни и воински отличия, всред които се открояват два ордени "За храброст" 2 и 4-та степен и орден “Свети Александър”.
