Спомен за д-р Димитър Моллов – човекът, който полага основите на здравното дело в освободена България


Спомен за д-р Димитър Моллов – човекът, който полага основите на здравното дело в освободена България
Д-р Димитър Моллов
08 Януари 2019, Вторник


На днешния ден - 8 януари, през 1914 г. от този свят си отива видният български лекар-хирург и политик, автор на първия закон за здравеопазването в страната ни

Автор: Атанас Коев

Академик Димитър Моллов – виден български лекар-хирург, обществен деец и политик, е и един от основоположниците на системата на здравеопазването в Княжество България в първите години след освобождението ни от турско робство.

Бъдещият медик е роден в Елена на 26 октомври 1845 г. Първоначално той учи в родното село на баща си – Беброво. След това в периода 1860-1862 г. учителства в селата Садина, Ковачевец и Върбица.

Впоследствие се отправя за Киев, където през 1867 г. завършва Духовната семинария. Със стипендия, отпусната му от Славянското благотворително общество, Моллов се дипломира в Московския университет, където защитава и докторат по медицина. От 1873 г. до 1877 г. видният еленчанин е асистент на големия руски хирург от този период проф. Бесов.

Когато през лятото 1876 г. избухва Сръбско-турската война, българският медик се записва като доброволец, организирайки санитарен отряд и военнополева болница на сръбска територия. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. той е назначен за губернски лекар на Видин и е ръководител на санитарен влак на Руския червен кръст.

След освобождението на България от турско робство, през 1879 г. д-р Моллов е избран за депутат в Учредителното събрание.

Впоследствие той съставя първия закон за здравеопазването в страната ни, известен като „Временни правила за устройството на медицинската част в България.“ Същевременно става и председател на учредения Висш медицински съвет у нас.

Изявеният наш лекар е народен представител в Първото, Второто, Четвъртото, Осмото, Деветото и Дванадесетото Обикновени народни събрания.

Д-р Димитър Моллов е един от лекарите ни, положили основите на здравното дело в младото княжество. Той е сред инициаторите за основаването на Александровската болница в столицата, като същевременно е избран за главен лекар на София през 1882 г.

Успоредно с това пледира и за създаване на Държавна химическа лаборатория у нас.
Докторът е основател на Българския червен кръст, което става през 1883 г., съосновател и пръв председател е на Българския лекарски съюз, учреден през 1901 г.

В периода 1884-1887 г. той е заместник главен лекар на Българската войска и като такъв участва в избухналата Сръбско-българска война. През 1881 г. е избран за дописен член на Българското книжовно дружество, днес БАН, а през 1884 г. става негов действителен член, като на два пъти е избиран за председател на неговия природо-медицински клон на дружеството.
Като възпитаник на руската медицинска школа д-р Моллов е активен привърженик на профилактичното направление в нашето здравеопазване.

След кризата с Режима на пълномощията, въведен от княз Александър Батенберг през 1881 г., той се присъединява към Прогресивно-либералната партия на Драган Цанков. В съставените от него два кабинета е назначен за министър на народното просвещение. Като усофил, след убийството на Христо Белчев през 1891 г. е интерниран в село Беброво.

Завръща се в София след падането на правителстовото на Стефан Стамболов от власт през 1894 г., оглавявайки Парламентарната анкетна комисия, разследваща Стамболовото управление. За кратко (1895-1896 г.) Димитър Моллов е и кмет на София, като същевременно става член на Народната партия.

Въпреки политическата си ангажираност, еленчанинът намира време да се изявява и като редактор на няколко медицински издания, излизащи в България през този период – списанията „Медицински напредък“ и „Български лекар“.

Носител е на два ордена „Св. Александър“III степен, връчени му през 1883 и 1886 г., както и на орден „За граждански заслуги“ II степен, който получава през 1896 г.

Д-р Димитър Моллов умира на 8 януари 1914 г. в столицата, където е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги за развитието на нашето здравеопазване.


В категории: История , Добри Вести , Възраждане , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки