Според старите традиции, на Ивановден се извършвал и ритуалът побратимяване
Автор: Десант
В три последователни дни през януари честваме три празника, които обединява водата – св. Богоявление, св. Йоан Кръстител и Бабинден.
Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден, както и на Бабинден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. В деня на св. Йоан Предтеча къпят момите, младите мъже и най-вече именниците, тъй като светията, чиято памет се почита, е този, който кръщава Исус Христос в река Йордан. На Бабинден пък ритуално се полива на жената, бабувала (израждала деца) през годината.
На Ивановден можел да бъде изкъпан и всеки, който не е именик, но той трябвало да си плати. После с тези пари купували почерпка за всички.
Празникът се чества и от всички кръстници, тъй като Йоан Кръстител е кръстил Исус Христос. Празникът е в чест на кумовете, които са свидетелствали за брак и са дали имена на децата. Кумците трябвало да отидат на гости у кръстниците, като задължително носят краваи, свинско, печена кокошка, баница и вино.
Кумът пък посрещал гостите си с обредна пита, украсена със захаросани ябълки, ошав, пуканки, стръкчета здравец и босилек, и давал дарове на малките деца.
Празникът има особено отношение и към младоженците - в цяла България те са били къпани ритуално от кума или девера. В Югозападна България къпели младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година.
Според старите традиции, на Ивановден се извършвал и ритуалът побратимяване. Ако двама ергени искат да са побратими, майките им давали златна паричка и бръшлян и ги благославяли.
Когато се женели, побратимите си ставали един на друг кумове, а после кумството се предавало по наследство в семейството.
Имениците са длъжни да почерпят – смятало се за лошо предзнаменование, ако именикът няма гости. Затова е казано, че на имен ден не се кани, но и без подарък не се ходи.
Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
