Ученици на Райно Попович са Петър Берон, Раковски и Евлоги Георгиев


Ученици на Райно Попович са Петър Берон, Раковски и Евлоги Георгиев
08 Декември 2018, Събота


Навършват се 160 години от смъртта на видния просветител от Жеравна

Автор: Атанас Коев

На 8 декември сенавършват 160 години от смъртта на Райно Попович – изявен възрожденски и просветен деец, оставил трайна диря с дейността си у нас през първата половина на XIX век. В елино-българските училища от този период той апелира за просвета в светски дух, както и за нравствено възпитание на децата. Изявява се и като добър преводач на съчинения от гръцки на български език.

Родното място на видния наш просветител е селцето Жеравна в Котленския Балкан, а истинското му име е Райно Събев Стоянов. Първоначално момчето учи в килийното училище на родното си село, а след това в сливенското елино-българско училище. Следват няколко години учителстване в Сливен и Котел.

Впоследствие младият даскал заминава на поклонение в Света гора, като за кратко се установява в Солун, където помага на клисаря в една от местните църкви, като посещава гръцкото училище в града. По-късно той продължава учението си на остров Хиос, а когато се завръща в България, отново учителства в Котел.

Наскоро след това, недоволен от оскъдните си знания Попович отива да учи в Букурещ при известния по това време гръцки педагог Н. Дука. В румънската столица усвоява старателно взаимоучителните таблици, като усъвършенства и знанията си по старогръцки и новогръцки език.

Когато се завръща в България, видният наш просветител отново се отдава на учителска дейност. Първоначално е даскал в частното елино-българско училище в Котел, като при него учат известните по-късно просветители Петър Берон и Ан. Кипиловски. В периода 1826-1828 г. Попович учителства в родното си село Жеравна, след което за около четвърт век даскалува в Карлово – от 1828 до 1852 г.

В карловското елино-българско училище изявеният възрожденец развива активна педагогическа дейност, като се занимава с преводи от гръцки на български, съставителска и издателска дейност. Негови ученици през този период тук са Г. С. Раковски, Гаврил. Кръстевич, Евлоги Георгиев, Ботьо. Петков, както и редица други известни българи.

През последните години от живота си Попович е учител в Пловдив-от 1853 до 1855 г.

Неуморният будител превежда от гръцки на български език и издава басните на Езоп. Той подготвя, но не успява да отпечата превода на романа на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“. По настояване на Найден Геров, написва и впоследствие издава исторически очерк за Карлово.

Най-голям успех през Възраждането има преводът му на т.нар. „Христоития или благонравие....“ При него той често се отклонява от гръцкия оригинал, вмъквайки умело изрази и пасажи съобразени с духа на времето, както и с потребностите и манталитета на читателя.

Попович се обявява открито срещу килийните училища у нас. Видният просветител осъжда остро апатията на народа ни към образованието и културата и призовава за нравствено възпитание на подрастващите в училищата. Той се обявява за развитие на новобългарската просвета в светски дух и е привърженик на употребата на членската форма в езика ни.



Райно Попович дълги години е в приятелски връзки с друг наш изявен възрожденец-Неофит Рилски. Поддържа тесни контакти и води оживена писмовна кореспонденция по редица въпроси свързани с просветата и културата ни с В. Априлов, К. Фотинов, Г. С. Раковски, Г. Кръстевич и с други наши видни възрожденски книжовници и общественици.

Умира на 8 декември 1858 г. в Карлово, оставяйки значителен принос в развитието на елино-българските училища у нас през Възраждането.


В категории: Добри Вести , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки