Но пък оставят ценни литографии на някои старини, намиращи се на наша територия, както и първото документално описание на Побитите камъни край Варна
Автор: Диана Славчева
По време на една от Руско-турските войни – тази от 1828-1829 г., при която командирът на Втора армия генерал-адютант граф Иван Иванович Дибич получава провището Забалкански, руското правителство изпраща заедно с войската в европейскаа част на Турция, и по-конкретно в България, и няколко т.нар. научни мисии. Целта им е да открият и пренесат в Русия антични културно-исторически паметници – монети, грамоти, ръкописи, редки трофейни оръжия и други ценни артефакти, които намерят в населените места, завзети от руските войски.
Идеята е с тях да се попълнят колекциите на археологическия музей в Одеса, основан три години по-рано, през 1825 г. като Одесский городской музей древностей (днес най-големия в Украйна), както и личните колекции на руския император Николай I в Санкт Петербург.
Апропо, Негово величество играе голяма роля при събирането на старините от цял свят за музейните сбирки, особено в Ермитажа. През 1845 г. Николай I прекарва един ден на разкопките в затрупания от лавата Помпей и накрая неаполитанския кра му поднася в дар всички намерени през деня в присъствието на коронованата особа предмети.
Но да се върнем на Балканите. В хода на военните действия командването на руската Втора армия в лицето на споменатия вече граф Дибич Забалкански, прилага „правото на войната“ и изпраща през Варна и Бургас до Одеса и Санкт Петербург антични и османски паметници и оръжие – оръдия и мортири, пушки и пистолети, ятагани и кинжали, взети като военни трофеи.
През 1829 г. експедиция по нашите черноморски брегове провежда Виктор Григориевич Тепляков – руски поет, пътешественик, дипломат и... масон.
Виктор Тепляков
От древния Одесос той изпраща, по ирония на съдбата – в Одеса: „36 парчета мрамор с надписи и барелефи; 89 монети златни, сребърни и бронзови (от които повече от 50 древногръцки); две вази (намерени в Созопол); две статуи: бронзов Амур и малък женски бюст (купени в Анхиало); огромен анхиалски саркофаг“.
Списъкът с придобитите в България археологически паметници той изброява в отчета си до граф М. С. Воронцов, както и в предговора на написаните от него по време на експедицията „Писма от България“.
Впрочем, именно на Тепляков дължим и първото документално описание на Побитите камъни край Варна. В книгата си той изказва предположение, че това са вероятно руини на древни здания или природни образувания. По това време Каменната гора в близост до Девня е известна като Гебеджинските развалини (от старото име на Белослав – Гебеджи), а турците я наричат Дикилиташ.
В своите „Писма от България“ Тепляков описва един любопитен епизод от работата си край този феномен. По негова молба, някой си полковник Л. Заповядал на конвоиращите експедицията войници да изринат от земята една от по-малките цилиндричните колони. Докато се копаело с лопатите, наоколо се носели възгласи: „ще намерим съкровище; ще открием ковчеже със златни медали“ и прочее иманярски въжделения.
След доста блъскане с инструментите, всички били принудени са признаят, че мисията е невъзможна – войниците така и не могли да стигнат до „основите“ на колоната и се отказали от по-нататъшно дълбане в пясъците.
На 9/21 август 1829 г. император Николай I командирова в действащата армия на Балканите личния си библиотекар Чарлз Седжер (Карл Иванович Седжер) и художника Огюст Дезарно, които са придружавани в мисията си от унтерофицера Нозерев. Дават им 1500 сребърни рубли, за да издирват различни артефакти от древността – древно оръжие, монети, ръкописи и пр.
Онези от предметите, които е било невъзможно да бъдат превозени до Русия, трябвало да бъдат скицирани надлежно, като рисунките следвало да бъдат придружени с подробно описание.
Пътеписите и литографиите с изображенията на най-важните древни и средновековни архитектурни паметници, забележителности и пейзажи от източнобългарските области, описани от тях при този поход, са издадени на френски език в Париж в „Албум от пътешествията в Турция, извършени по заповед на Негово Величество император Николай I през 1829-1830 г.“
Август Дезарно е френски баталист и гравьор, ученик на Антоан Жан Гро, останал в историята като художника на Наполеон.
Седжер пък по-късно създава и е първи уредник на експозицията на Царскоселския арсенал.
В този забележителен албум са намерили място ценни рисунки от онова време на манастира на созополския остров Свети Иван, където преди 8 години проф. Казимир Попконстантинов откри мощите на св. Йоан Предтеча; на остров Света Анастасия край Бургас; на руините от старата митрополия в Несебър; развалини в Хасково; на мраморни отломки, намерени в Навлохос (дн. Обзор), Месемврия (зн. Несебър) и Ахиол (дн. Поморие); на антични надписи от южното българско черноморско крайбрежие и пр.
Останките от манастира на созополския остров Свети Иван, скицирани от Дезарно през 1829 г.
Старата митрополия в Несебър през 1829 г.
Включени са и батални сцени като разгромяването в началото на 1829 г. край Созопол на османската армия, предвождана от Хюсеин паша и освобождаването, макар и за кратко, на Сливен (тогава наричан Сливно) от руснаците на 31 юли 1829 г. и др.
Превземането на Сливен от руската армия през 1829 г.
Нека припомним, че освен изнасянето на купища археологически старини от нашата страна, заедно с Дибич Забалкански към Русия потеглят и десетки хиляди наши сънародници, които се заселват в Южна Русия, Бесарабия и Влашко. Само от Сливенския край например към руската земя потеглят 15 хиляди души, като в Града на стоте войводи остават едва 2-3 хиляди българи!
