Беловската базилика днес едвам се открива, борейки се за още малко живот в конкуренция с бурени и къпинаци, които са напът да заличат една горда твърдина на християнството
Автор: Диана Славчева
Eдна от най-добре запазените раннохристиянски църкви в България е Беловската базилика, издигала се край късноантичния и средновековен град Левке. През средните векове около нея възниква голяма света обител, известна днес като Голямобеловски манастир.
Храмът е изграден през от VI век в стила на византийската църковна архитектура и е бил катедрала на Левкийската епархия, която през X век е най-западната от десетте епископии на Пловдивската митрополия.
По време на масовото принудително помохамеданчване на християнското население от Чепинския край през XVII век манастирът и църквата са разрушени от турците.
И до днес местните жители разказват легендата, че за да не турят чалмите, тогавашното население на този край се барикадирало в манастира. Но турците вързали едно магаре и го държали три дни без вода, като обилно туряли сол в храната му. После отвързали ожаднялото добиче и то бързо намерило стария керамичен водопровод, който стабдявал с вода светата обител и от който и днес се намират части от тръбите. Така османците прекъснали водоснабдяването на клетите българи, които били принудени да се предадат и да приемат мюсюлманската вяра.
В интерес на истината, същият сюжет битува и за някогашната Костенска базилика, както и за крепостта и средновековния манастир „Свети Панталеймон“, намирали се някога над гара Бов. Но пък нищо чудно турските ззавоеватели да са прилагали масово това ноу хау, казано на съвременен език.
Първи разкопки край Беловската базилика прави през далечната 1924 г. археологът Андрей Грабар – украински византолог, един от най-именитите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.
В туристическите справочници е отбелязано, че през 1994 г. базиликата е реставрирана и консервирана и отворена за посещения.
До нея може да се стигне пеша от с. Голямо Белово. Разстоянието е около километър и половина, но пътеките са стръмни, така че отива поне час да се стигне до нея.
До останките от величествената трикорабна триабсидна църква води и около 7-километров черен път, който тръгва да пълзи по полегатите поли на Родопите от циганската махала на град Белово, който в Голямо Белово наричат просто... гарата. По него обаче може да се мине само с високопроходима кола, тъй като е доста разбит, макар и на места скоро да е бил подравняван.
Но ентусиазираният да види руините на този величествен някога раннохристиянски храм турист ще остане крайно разочарован от това, което се разкрива пред очите му. И по-точно не се разкрива. Защото цялата старина е обласла в пищна растителност. Всичко е потънало в буренаци, къпинаци и всякакъв друг гъст треволяк, като на места между зидовете се извисяват дори и високи дървета!
Една мъничка ръждясала табела от времето на соца, закована върху ствола на едно от близките дървета, указва, че това е „исторически обект“, охраняван от държавата. Но държавата отдавна очевидно е абдикирала от задължението си да поддържа това безценно архитектурно и културно-историческо бижу.
Нещо като паметна плоча пък е съхранила за поколенията факта, че на това място през септември 1981 г. населението от Беловската селищна система е отпразнувало 13-вековния юбилей от създаването на българската държава.
Сега тук празнуват единствено Голяма Богородица, като всяка година край базиликата се прави събор и се варят курбани. За целта е изграден и стриктно поддържан огромен дървен навес с пейки, маси, огнище и чешма.
На една от стените на който е окачена за украса една отчайващо нелепа картина с някакви разюздани девойки, допълнително оскверняваща това свято място с нелепото си кичозно присъствие.
Иначе пък в съседство е вдигнат малък параклис, носещ името на Божията майка, в който християните да палят свещички.
Именно заради събора е пооправен и черният път, водещ до старината. Но за нея, както е видно, никой не се сеща. Дори няма сложени указателни табели, които да ориентират посетителите къде се намира тя.
Поне един курбан да бяха направили за старата базилика, чиито останки мъчително се извисяват все още, борейки се за още малко живот в конкуренция с дивата растителност, която е напът да заличи една горда твърдина на християнството.
В бурени тънат и намиращите се на близкия връх Свети Спас руини от древния град Левке.
Но тъй отминава световната слава! Жалко е, че позволяваме с толкова лека ръка и замлъкнало сърце това да се случи с такива знакови паметници от нашето славно и героично минало.
