В едноименния проход, където Самуил разбива войските на Василий II, тече поредното издание на Фестивала на късноантичното и средновековно наследство
Автор: Диана Славчева
Сред руините на крепостта Стенос тази събота са разположени средновековни лагери и занаятчийски работилници, разхождат се мъже с лъкове, нагиздени в старинни доспехи, а на триножници, опънати над огньовете, къкрят гозби, каквито са слагали на трапезата си в късната античност...
Не, оттук не е минала машината на времето. Просто древният кастел, строен в далечния V в., е сцената, на която на 18 и 19 август се провежда поредното издание на Фестивала на късноантичното и средновековно наследство „Траянови врата - величие и памет".
Тук, в едноименния проход, преди 1032 години, на 17 август 986 г., българската войска постига една от най-знаменитите победи в нашата история, след като цар Самуил разбива на пух и прах армията на византийския император Василий II.
Посетителите на фестивала, представящ бита и традициите на обществата, използвали укреплението през вековете, имат щастието да отпият глътка медовина - една от най-древните алкохолни напитки, за която археологическите сведения датират от 7000 пр.Хр. Това е вино, получено от мед, което ферментира от 2 до 4 месеца и отлежава поне две години, преди да се пие.
За мезе на територията на крепостта може да се вземе съвсем съвременно кебапче или кюфте - няма как, скарата неизменно присъства на такива събития, но в същото време се предлагат за дегустация и хапки от старинни ястия и страшно вкусен имперски хляб.
И аз бях там, и аз ядох и пих, и уверявам ви, кулинарното изкушение си заслужаваше.
А след това се учих да стрелям с лък - не че уцелих в десятката, но намуших с няколко стрели нахвърляните около мишената бали слама...
И даже не се уплаших от страшните мъже с мечове, приседнали да почиват на сянка, както и от ловния сокол, кацнал на ръката на един от тях.
