Служителите на БДЖ дават половината, а мнозина и цялата си надница за възстановяването на щетите от природния катаклизъм
Автор: Десант
Тракийската низина попада между два двата разлома – чирпанския и поповишкия. Техните движения генерират през април 1928 г. поредица от катастрофални земетресения. Най-силните са това на 14 април с магнитуд 6,8 по Рихтер и епицентър на 8 км северозападно от Чирпан и на 18 април, което е с магнитуд 7,0 по Рихтер и епицентър в Папазли (дн. Поповица).
Полуразрушени са над 240 населени места, срината е една трета от Пловдив. За късмет, първият голям трус е по Велика събота и много хора са били извън домовете си, а докато дойде ред за втория, мнозина са се изнесли да спят на открито в импровизирани палатки от чергила. Това спасява много животи, но все пак има малко над 100 загинали и около 500 ранени.
Земетресението нанася огромни щети не само на къщи и постройки, но и на железниците. Повредени са не само сградите по линиите в областта на земетръса, но и самия път, непосредствено до епицентъра при станция Папазлий (дн. Поповица) км. Релсите там са деформирани вследствие потъването на почвата.
Благодарение на взетите бързи мерки, разрушенията са поправени много оперативно и движението на влаковете по международната линия е възстановено сравнително бързо.
От рапорта на съставената от Главната дирекция комисия от архитекти и инженери става ясно, че повредите, претърпени от държавните железници са около 5,6 милиона лева, като най-съществени са повредите, нанесени на приемните здания на гарите: Пловдив, Папазли, Борисовград (дн. Първомай), Ябълково, Белозем, Чирпан и депото Стара Загора.
Служителите на БДЖ се оказва на голяма висота - всички изпълняват всеотдайно дълга си. Сред железничарите израстват герои, които остават на служебния си пост, дори когато техния дом се руши.
Мнозина от тях по-късно по решение на постоянния съвет са наградени за проявена храброст, разпоредителност и себеобладание.
5000 лв. получава районният инспектор в Пловдив Хр. Иванов, който по време на труса на 18 април пътувал с влак 15 и наредил тренът да прекъсне пътуването си в станция Филипово, а той заедно с инженер Гоцев, пешком минали по линията, констатирали повредата на моста над Марица, стигнал в гара Пловдив посред трусовете, които начесто се явявали през цялата нощ и следващите няколко дни, разпореждал за редовността и сигурността на движението на влаковете.
5 хиляди лева дават и на Ив. Алдев, помощник-началник на гара Пловдив, за това, че съобразил да изтегли от линията, минаваща в близост до пожара на Военния склад, 20 вагони, като така ги спасил от опожаряване. Той запазил самообладание и помогнал посред трусовете на някои от живущите на етажа на гарата да слязат долу.
С 4000 лв. е награден Методи Хранов, изп.ученик при станция Папазли (дн. Поповица), който посред трусовете на 18 април посрещнал влакове №№ 1 и 15 на входната стрелка в качеството си на дежурен чиновник. С помощта на помпиера той угасил падналата на пода горяща лампа и спасил гарата от опожаряване.
Награден е и стрелочникът от Поповица Мирчо Димов, който останал на поста си на входната стрелка на гарата, понеже бил дежурен за посрещане на влаковете, въпреки че му съобщили, че семейството му е затрупано от срутената къща.
Тенчо Петров, началник станция Борисовград, получава 3000 лв., за това, че угасил падналата горяща лампа и спасил гарата от опожаряване.
Сред наградените са и Никола Илиев, чиновник, Д. Тодоров и Ст. Стефанов, надзорници, Никола Ив. Пеювски, уч. надзорник, от гара Пловдив. Всички те по време на трусовете влизали в апаратната да работят и поправят телеграфните и телефонни съобщения, макар това да е било опасно за живота им. Освен това началникът Илиев и уч.надзорник Пеювски помагали на пожарната команда при гасене на пожара на военния склад до пристигане на войниците.
Н. Крахтов, и.д. маневрист в гара Пловдив, през нощта на земетресението, заедно с пом.-началникът на гарата Алдев, изтеглили 20 вагони понеже били наблизо до пожара на военния склад и ги спасили от опожаряване. За това те получават по 2000 лева награда.
Десетки са още героите от БДЖ, отличили се с храброст и самообладание през страшните нощи на земетръсите.
Помощта от служителите на железниците и събужда по време на нещастието в Южна България събужда най-благородни чувства у всички българи. Българското железничарство подхваща инициативата всеки служител на БДЖ да даде поне по половин надница за пострадалите.
Повечето служители обаче заявяват пред касиерите да им бъде удържана не по ½ от надницата, а цялата. Мнозина дават и по 2-3 надници! Така общата сума, събрана от железничарите е около 1 милион лева!
Добре е да се помнят тези достойни постъпки на някогашните железопътни работници. Но тъжен е паралелът, който можем да направим с днешното състояние на железниците у нас - докато преди 90 години те успяват да преодолеят бързо последиците от връхлетялия страната ни зловещ катаклизъм, днес железопътната ни инфраструктура се руши катастрофално и без земетресения. Шапки долу!
По материали от Списание на държавните железници и пристанища на България, кн.1-2, год.III, април-май 1928 г. и Уикипедия
