На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове
Автор: Десант
Великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла - всички тези названия означават едно и също нещо: козунака, който в различните краища на България се нарича различно.
Но пък навсякъде съществува обичаят той да се украсява за Великден с едно или няколко (но задължително нечетен брой) червени или бели яйца.
В миналото жените често приготвяли и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които давали на първия гостенин, на кумовете, и на роднини.
Освен че се боядисват великденските яйца, на Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове.
Според народните обичаи, първото яйце трябва да е обагрено в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. После то се подменя с миналогодишното, което цяла година от предишното Христово възкресение е престоявало в къщата (най-често на иконостаса), за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
Второто боядисано яйце също е червено. То пък се оставя в църквата - или в събота вечерта след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.
