Ето какво повелява българската домашна православна традиция
Автор: Десант
Последната седмица от земния живот на Исус Христос - от влизането на Божия син в Йерусалим за Пасха до смъртта му - се нарича „Велика" или „Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот (на старобългарски страст означава страдание).
Всеки ден от тази седмица е наречен велик и свят. През всеки един от тях църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.
„Самото наше пътуване ден по ден през Страстната седмица прилича на онзи път на страстите, изминат от Самия Господ. Богослуженията ни превръщат в спътници на Христа. Негови слушатели. Припомнят ни за Страстния четвъртък, Страстния петък, Преблагословената събота... Това са най-прекрасните богослужения от цялата църковна година", отбелязва в едно свое интервю протойерей Владимир Воробьов.
В българската домашна православна традиция, освен ежедневните посещения на църковните богослужения в храма, всеки от дните през Страстната седмица се отбелязва по специфичен начин.
Първите 3 дни са отредени за разтребване вкъщи, на което се придава и символично пречистващ характер – то прави се за здраве.
На Велики четвъртък, когато е произнесена смъртната присъда над Исус Христос, се спазва строга забрана за работа. Именно тогава се боядисват великденските яйца.
На Велики петък (наричан още Разпети петък, защото именно тогава е разпнат Божия син), в църквата се минава под масата 3 пъти за здраве.
На Велика събота - денят на оплакването и погребението на Месията, обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
Седмицата свършва с приключването на страданията на Христос (Страстите Христови), когато християните празнуват възкресението на Спасителя - Великден.
Трябва да се знае, че от Лазаровден до Томина неделя (Неделята след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.
