В близо 150-годишната Зехтинджиева къща може да се видят автентични предмети, които старите банскалии са използвали в ежедневието си
Автор: Яна Славянска
По време на Възраждането Банско се развива като значим градски търговско-занаятчийски център. Предприемчивите му жители поддържат търговски връзки със селища от Егейското крайбрежие, от Централна и Западна Европа.
През 1869 г. родът Амиджиеви си вдига хубава двуетажна къща в пиринското градче. По-късно той приема фамилията Зехтинджиеви, защото дядо Лазар, който е бил търговец на зехтин и маслини и търгувал със стоки от Солун, станал известен в Банско като зехтинджията.
Той имал двама сина – Марко и Иван. Марко е бил част от четата на Радон Тодев. След като е предадена от овчари, дружината му влиза в бой над местността Света Богородица в Годлевския балкан. Бунтовниците се сражават и водят ръкопашен бой с 600 души тежковъоръжен аскер и над 1000 души башибозук, но са избити до крак. Загива и Радон.
Брат му Иван продължава зехтинджиевия род, като остава заклет родолюбец и по време на Илинденско-Преображенското въстание приютява и укрива около месец Яне Сандански и част от неговите четници.
Синът му – Александър Зехтинджиев, става жертва при атентата в църквата „Света Неделя“ в София.
Родът продължава неговият син Веселин Зехтинджиев, а днес Зехтинджиевата къща е собственост на дъщеря му Мария и сина й Костадин.
Двамата инициират проекта „Старо Банско – бит и култура“. В неговите рамки те са подредили на втория етаж на близо 150 годишната къща своеобразен етнографски музей на банския бит.
В стаите посетителите може да видят голяма автентична пещ, софра, миндери, разбои, родан, хурка, мотовилка и много други предмети, които старите банскалии са използвали в ежедневието си. Местни самодейки показват на всички желаещи как се е прело, тъкало, плело, сукало и сновало в миналото.
На долния етаж функционира механа, в която също са обособени няколко автентични старинни къта, обзаведени с дълго събирани и реставрирани мебели и предмети на повече от 100 години.
