През януари се навършиха 181 години от рождението на видния български възрожденски деец, учител, книжовник и общественик
Автор: Атанас Коев
На 4 януари се навършиха 181 години от рождението на Павел Калянджи – виден български възрожденски деец, учител, книжовник и общественик.
С дейността си като просветител той оставя трайна диря в нашето образование, давайки на училищата ни няколко свои учебника, по които се учат множество български деца. Изявява се и като журналист и публицист, сътрудничейки активно на няколко наши издания от възрожденския период.
Павел Калянджи е роден в град Лясковец, Търновско на 4 януари 1838 г. в известно българско семейство с богати възрожденски традиции.
Първоначално момчето учи в родния си град, а след това продължава образованието си в Свищов. Когато приключва обучението в дунавския град, юношата се отправя за Русия, където постъпва в Трета Одеска гимназия, а след това в реномирания за времето си Ришельовски лицей.
След началото на Кримската война 1853-1856г., едва 15-годишен се отправя за Бесарабия и се записва като доброволец в руската армия.
През 1859 г. образованият вече младеж се завръща в Лясковец и става учител в местното училище. Тук обаче е наклеветен от лясковските чорбаджии на турците, че е руски шпионин и е принуден да се спасява, бягайки във Влашко.
Първоначално Калянджи учителства в Галац, а след това преподава в класното училище в Комрат. По това време той започва да пише учебници – буквари и читанки, предназначени за българските училища.
Наскоро след това видният лясковчанин се премества в Измаил. Там подготвя и изпраща два сандъка с учебници писани от него, като те са предназначени за училищата в Лясковец и Свищов. Те обаче са конфискувани от турските власти при пристигането им на русенското пристанище и не достигат до предназначението си.
През 1863 г. Павел Калянджи написва и издава позив до българите, в който посочва, че търси средства за да издаде събраните от него народни песни и приказки-всичко 65 печатни коли.
Когато настъпва бунтовната 1876 г. лясковският просветител, заедно със своя брат събира от българите живеещи в Кишенев около 5000 франка и ги предоставя на войводата Христо Ботев, който ги използва за въоръжаване на сформираната от него чета.
Същата година Калянджи участва в започналите със Сърбия преговори за освобождението на България от турско робство, проявявайки завидни дипломатически умения.
След Руско-турската война видният лясковчанин се завръща в страната и се установява да живее в град Варна. Тук той се отдава на книжовна дейност, търговия и рентиерство. През 1881 г. започва да издава в морския град вестник „Свободна България“, проявавайки своите журналистически умения.
Лясковският просветител умира във Варна на 15 август 1890 г., на 52-годишна възраст, като е погребан по подобаващ начин, заради заслугите му към българския народ. В своя последен път той е изпратен от варненската общественост с полагащите му се почит и уважение.
