Дело на кукушкия инженер са постаментът на паметника на цар Освободител в столицата, северното крило с колонадите на Народното събрание,
Автор: Атанас Коев
На 13 декември се навършиха 65 години от смъртта на един от най-изявените дейци на македоно-одринското революционно движение – инж. Христо Станишев. Той е от ръководителите на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и негов председател за около година. Но записва името си в българската история и като специалист в областта на строителството на пътища, жп линии, водопроводи, мостовe и сгради в новоосвободена България и един от учредителите на Инженерно-архитектурното дружество у нас.
Бъдещият революционер и инженер е роден в македонския град Кукуш на 24 декеври 1863 г. в семейството на търговеца Нако Станишев. През 1880 г. със специална стипендия той е изпратен да учи в София в новооткритата класическа гимназия. След като я завършва заминава за Белгия, за да следва строително инженерство в Гентския университет.
Когато се завръща в България, той се отдава на строителството на пътища, мостове, ж.п. линии, водопроводи и сгради, като постепенно създава своя строителна школа с много последователи.
През 1893 г. е назначен за специалист-инженер на Бургас и оставя траен отпечатък в крайморския град.
Дело на кукушкия инженер са постаментът на паметника на цар Освободител в столицата, северното крило с колонадите на Народното събрание, сградата на английската легация в София, както и българските павилиони на Световните изложения в Лиеж (1905 г.) и Милано (1906 г.).
В книгата си за строежите в България инж. Станишев посочва следното: „Политиката на една страна е в тясна връзка с нейните пазари и пътища или по-право с нейните съобщения. У нас аз заварих едва 2100 км пътища и занемарени съобщения“.
До 1939 г. той заедно със своите колеги строителни инженери десетократно увилечава пътищата в България, които достигат до 19 553 км.
Успоредно със строителството, инж. Станишев се занимава активно и с обществено-политическа дейност. Още в младежките си години той се включва в Македонското освободително движение, а на 29 януари 1895 г. учредява в Бургас Македонско дружество „Пирин планина“, в което влизат и не малък брой тракийски бежанци.
През 1902 г. Христо Станишев, заедно със своя зет Григор Василев, започва издаването на вестник „Реформи“, като при списването му често се съветва с Гоце Делчев и Пейо Яворов. Един от най-ревностните сътрудници на изданието от Женева е видният български публицист Симеон Радев.
Христо Станишев е автор на книгата „История на строежите и съобщенията в България от освобождението до края на 1939 година“. Той умира на 13 декември 1952 г. в София, на 89-годишна възраст.
Къде е "Приятел на България"? Виждам Румъния.... пък него го няма тоз Приятел/виждам коментари на друго заглавие/Сега го откривам нашия човек.... на това заглавие. Страшна работа мой човек, агенска ли е кава ли е не знам....Това агентите разиграват ... подобни..... Никъде не казва нашия човек, че България, български фирми печелят най-престижни награди в Румъния....Не сте наши, мои хора....мой човек. И към другите читатели...
2
Приятел на България
16.12.2017 10:42:51
0
0
На латиница това са: dician/decian, dicin/decin, dicinean/decinean, Braila/brailean, turcani/turcuieni
vecin = съсед на румънски
Vicina = град-съсед на италиански/латински
1
Приятел на България
16.12.2017 05:48:03
0
0
Добруджа не е румънска земя:
1. Названието на "автохтонните" й жители (румънци, разбира се): дичйень или дечйень -дициени/дециени (единствено число: дичян/дечян-дициан/дециан) (="дичянин", "дичяни"), ако наистина произлиза от средновековния град Вичина (наистина засвидетелстван е и обликът Дичина/Дицина), явно отнася започването на румънското присъствие там към 11-14. век, а не към 1. век преди наша епоха, когато римляните превземат територията която по-късно ще се нарече Мала Скития.
Това ако най-старото румънско население в Добруджа наистина е използвала това име "дичйень" за себе си. Дали имаше румънци само в град Вичина? Не, вероятно "дичйень" е означавало жителите от територията на цялата Вичинска митрополия, извън тази територия нямаше румънци през 11-14 век. Наистина Вичинска митрополия не беше българска а вселенска. Няма друго засвидетелствано име за добруджанските румънци преди "дичьень", няма и причина предполагаемото по-старо регионално румънско име да беше сменен с по-новото "дичйень".
Интересно са поне 2 неща при думата "дичян", от езиковедска гледна точка: необикновената и необяснима обмяна на "В-" от "Вичина" с "д-" и самият облик на думата (би трябвало да бъде или "дечин"/"дичин" = децин/дицин- "вечин"/вецин на румънски = съсед - или "вичинян"/"вечинян" = вецинеан/вицинеан => "дичинян"/дечинян" - например "Бръила" Браила => "бръилян" браилеан). Вичина означава "град съсед" на латински/италиански.
Най-старото румънско добруджанско население обаче беше наречено и "туркань"/турцани или "туркуйень"/турцуиени от румънците, живэщи северно от река Дунав, може би и от самите те, което означава че преди турско време не е имало румънци в Добруджа. (Вижте книгата Моцании ин Доброгеа, автор: Д. Шандру за тези две имена).
(Мала Скития е първоначалната Добруджа и не географично не съвпада с късно-османската представа за Добруджа. Османските турци и не само те смятаха и Силистра за добруджанска земя, докато Мала Скития, първоначална и, впоследствие, истинската Добруджа, започва от Расова/Расово (днес в Румъния), която е по-източно от Силистра. Румънците имат дори по-грешна представа за това какво означава Добруджа, смятайки и Тутракан за добруджански град. Българската дефиниция/представа за Добруджа е същата с късно-османската, тоест по-близка до римската/истинска Добруджа.)
